О С О Б Е Н О М Н Е Н И Ена съдия Борислав Белазелков

по Определение № 3 от 10.06. 2025 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 8/2025

Представям това особено мнение, тъй като не споделям извода за допустимост на искането на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията във връзка с отговор на следния въпрос: Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?

В чл. 77, ал. 1 на Конституцията са уредени само конституционните правомощия на председателя на Народното събрание. В т. 1 и 2 са уредени правомощия му да представлява Народното събрание и предлага проект за дневен ред на заседанията. В т. 3 – 6 са уредени други негови конституционни правомощия, а в чл. 78, т. 1 – и правомощието му да свиква Народното събрание на заседание. В доктрината и обществената практика няма съмнение, че председателят на Народното събрание може да има също и правомощия по закон, като и по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

В чл. 84, т. 5 на Конституцията е уредено правомощието на Народното събрание да приема решение за произвеждане на национален референдум. В Конституцията е уредено правото на законодателна инициатива, но не е уредено, кой може да прави предложение за вземане на решение. Съгласно чл. 84, ал. 1 от действащия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (обн. ДВ, бр. 107 от 20.12.2024 г.) проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи. За приемането на решения по отделни въпроси в правилника са уредени специални изисквания по отношение на народните представители.

Конституционните правомощия...