Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано по пълномощие от М. Й. Й. срещу решение № 81 oт 11.11.2015 г. по адм. д. № 147/2015 г. по описа на Административен съд – Габрово. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорените задължителни предписания бъдат отменени като незаконосъобразни.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция Русе (КЗП – РП - Русе), чрез юрисконсулт Д. Л в представено по делото становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след извършен в обхвата на служебното начало по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК касационен контрол върху проверявания съдебен акт, за да се произнесе, съобрази следното от фактическа и правна страна:

С оспореното решение Административен съд – Габрово е отхвърлил като неоснователна жалбата на [фирма] срещу задължително предписание, издадено от З. Д. - главен инспектор в КЗП-РП - Русе, звено Габрово, съдържащо се в Констативен протокол № К-0199047 от 18.06.2015 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че на 09.04.2015 г. от магазин на [фирма] в [населено място], А. Х. П. е закупил мобилен телефон „S. X.“М2 Agua“, с доплащане на сума в размер на 108 лева. След закупуването на телефона, последният е дал четири пъти дефект и въпреки че се е връщал отремонтиран, при изпробване в магазина, се е оказало, че П. не може да ползва опцията...