Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от К. И. Г. и К. А. Г., чрез пълномощника им адв.. Х, против решение № 996/06.07.2016 г., постановено по адм. дело № 147/2016 г. по описа на АС-Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Заповед № УТИП-12/25.01.2016г. на Кмета на [ община ]
и Протокол от 18.01.2016г. на Комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № УТИП-8/15.01.2016г. С доводи за недопустимост, (поради десезиране на административния орган и липса на предмет) и неправилност, се иска отмяна на съдебния акт.
В съдебното заседание касационните жалбоподатели редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото, на 12.12.2016 г., са депозирани писмени бележки със съображения в подкрепа на изложеното в жалбата и претенция за присъждане на разноски по приложен списък - 620лв.
Ответната страна - Кмет на [община], редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът - [фирма], редовно призован, не се представлява. От пълномощника на дружеството - адв.. В е депозирано възражение по касационната жалба и молба с характер на писмени бележки, с претенция за разноски по приложин списък, в размер на 1775 лв.
Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава становище за неоснователност на касационната жалба.
За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежни за производството страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за жалбоподателите.
Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от изложените съображения.
От доказателствата по делото се установява следното:
С процесната заповед, като е приел, че са налице предпоставките по чл. 193, ал. 3 ЗУТ - непостигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и липса на друго техническо решение, Кметът на...