Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационни жалби на П. П. Т., лично, в качеството на член на Обществения съвет на [ЮЛ ], Екологично сдружение [ЮЛ]

, представлявано от адвокат Коджабашев и Екологично сдружение [ЮЛ]

, представлявано от председателя на Управителния съвет адв.. К, против решение №3258/12.05.2015 година, постановено по адм. дело №233/2015 година по описа на Административен съд София - град /АССГ/.

Оплакванията в касационните жалби са за неправилност на решението, като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

П. П. Т. е подал и частна жалба срещу определение №3913/16.07.2015 година, с което е допълнено оспореното решение по адм. дело №233/2015 година на АССГ, с което е осъден да заплати 300 лева разноски по делото. Съображенията за това са, че той е пенсионер и декларира, че няма други доходи.

Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/ със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител оспорва касационните и частната жалба и поддържа становище за недопустимост на касационните жалби, алтернативно за тяхната неоснователност.

Ответникът - [фирма], чрез пълномощника си адв.. П оспорва касационните и частната жалба и счита същите за неоснователни.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните и частната жалби и правилност на оспорените решение и определение.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбите на Екологично движение [ЮЛ]

и на П. П. Т. срещу решение №45-Н2-ИО-АО/17.12.2014 година на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/, с което се издава комплексно разрешително №45-Н2/2014 година за експлоатация на инсталации и съоръжения за съответните категории промишлени дейности по Приложение №4 към ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) /ЗООС/ в полза на [фирма]. Установени са следните факти по делото:

Административното производство е започнало с подаването на заявление вх. № 604-ПЕ-1807/20.06.2014 г. от оператора - [фирма] до Изпълнителната агенция по околна среда за издаване на комплексно разрешително за горивна инсталация за производство на електрическа енергия и инсталация за производство на водород в [населено място], [община]. С писма изпълнителният директор на ИАОС е представил заявлението на кмета на [община], на Регионалната инспекция по околната среда и водите и на Басейнова дирекция З. район - [населено място]. В получените писмени становища е посочено, че заявлението отговаря на изискванията на Приложение №1 от Наредба за реда и условията за издаване на комплексни разрешителни и не е необходимо провеждане на процедура по ОВОС. С писмо от 15.08.2014 г. изпълнителният директор на ИАОС е дал на оператора указания за представяне на допълнителна информация относно промените във връзка с издаденото преди това разрешително, технически корекции и отстраняване на несъответствия. В изпълнение на тези указания операторът е подал допълнено заявление. С писмо от 06.10.2014г. ответникът е уведомил оператора, че разрешаването на дейността на горивната инсталация е възможно при определени ограничения. На 10.10.2014 г. операторът е уведомил ответника, че режимът на работа на горивната инсталация ще бъде в съответствие с действащото издадено през 2012 г. разрешително. С писмо от 13.10.2014 г. ответникът е уведомил оператора, че започва процедура по издаване на комплексно разрешително и е изпратил писмо до кмета на [община] за публикуване в местен вестник на съобщение по образец, предоставяне на разположение на документацията в периода от 1 месец в сградата на общината и в публичния информационен център на Агенцията при условията на равнопоставеност на достъпа и изпращане на получените становища в ИАОС. Същото е било извършено надлежно чрез публикация във вестник "В.", бр. 236 от 16.10.2014 г. С писмо на кмета на [община] от 22.10.2014г. е удостоверено осигуряването на обществен достъп, като такъв е предоставен в едномесечния срок от публикуване на съобщението.

С писма от 26.11.2014 г., изготвените проекти на комплексно разрешително и на техническата оценка към него са изпратени за вътрешно съгласуване с РИОСВ - [населено място] и БД - [населено място]. На 04.12.2014г. е получено становище от БД - [населено място], че не възразяват срещу издаване на разрешителното. На 08.12.2014 г. е получено становище от РИОСВ - [населено място], че проектът отговаря на изискванията на Приложение № 3 от Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни като са дадени препоръки за изменение и допълнение на проекта по компонент „въздух", „води" и условие за изграждане на неутрализационна яма. На 13.12.2014г. проектът е изпратен за становище на дирекция "ОЧВ" - МОСВ, която в свой отговор от 17.12.2014 г. е посочила, че го съгласува със съответни забележки. Направените забележки са отразени надлежно в техническата документация и условията на КР, което се установява в предоставената от ЗС допълнителна информация с писмо от 08.12.2014 г. С писмо от 15.12.2014 г. ЗС е дала отговор на поисканата от МОСВ информация. Препоръките, дадени с писмо от директора на дирекция „ОЧВ" при МОСВ също са изпълнени от ЗС. Въз основа на горното е изготвен доклад до изпълнителния директор на ИАОС от 17.12 2014 г. за издаване на комплексно разрешително.

С Решение № 45-Н2-И0-А0/2014 г. на основание чл. 120 от ЗООС и чл. 11, ал. 1 oт Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е издал комплексно разрешително № 45-Н2/2014 г. за експлоатация на инсталации и съоръжения за съответните категории промишлени дейности по т. 1.1 и т. 4. 2. „а" от Приложение №4 към ЗООС, на [фирма], [населено място] условията, съдържащи се в разрешителното, според което посочените в процесното разрешително емисионни норми за изпускащи устройства № 2-4 са съобразени с Националната програма за прилагане на директива № 2001/80/Е0. С условията в комплексното разрешително се осигурява спазването на емисионните норми за всички вредни вещества по директивата и в частност на емисионните норми по показател „азотни оксиди" при експлоатацията на енергиен котел №2, и по показател „прах" при експлоатацията на енергиен котел №3. Предвидено е замърсените газове от горивните процеси на тези котли да се пречистват при прилагане на методи за редукция на азотни оксиди /вкл. некаталитичен метод/. Предвижда се реконструкция и модернизация на горивната уредба на енергиен котел № 3 чрез модернизация на управлението на агрегатите на електрофилтри с импулсно захранване и подмяна на съществуващите прахови горелки с нискоемисионни; филтри за пречистване на фини прахови частици. Поради това според назначената експертиза при спазване на условията в процесното разрешително не би трябвало да се превишат нормите на допустими емисии на вредни вещества във въздуха, а напротив - да се подобрят показателите на атмосферния въздух. Спазени са изискванията на националното законодателство в приложимата част, които транспонират директива 2010/75/ЕО на ЕП и Съвета. С оглед непроменената мощност по предходното и процесното разрешително не е необходима нова процедура за ОВОС. Разликата между двете разрешителни се състои в това, че след 01.01.2015 г. [фирма]

ще работи с разрешена номинална топлинна мощност от 572 Мвч, докато не се завърши рехабилитацията на ЕК № 3 и изграждането на СОИ 2 към котела. След писмено потвърждение от РИОСВ за изпълнението на условие 3.4. и чл. 16 от ЗЧАВ централата ще заработи с пълната си мощност.

При така установените фактически обстоятелства, АССГ е изложил мотиви за законосъобразност на оспореното пред него комплексно разрешително, като издадено от компетентния по чл. 120 ЗООС орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговата цел.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.

Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на тази глава. Изискването по ал. 1 се прилага и при съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения - ал. 2 от чл. 117 на ЗООС. Условията и редът за издаване на комплексни разрешителни по чл. 117 се определят с Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни. Дейността, извършвана от [фирма] като оператор на горивна инсталация за производство на електрическа енергия - т. 1.1 от Приложение №4 към ЗООС и на инсталация за производство на водород - т. 4.2 "а" от Приложение №4 към ЗООС, изисква съгласно цитираната разпоредба на чл. 117, ал. 1 от ЗООС издаване на комплексно разрешително.

Следва да бъдат споделени правните изводи на АССГ, че при постановяването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в специалната нормативна уредба по околна среда. Налице е недлежно сезиране с искане за издаване на КР, и с оглед констатираните нередовности органът по разглеждане и проверка на заявлението е дал писмени указания за корекция и за допълнително необходима информация. След представяне от страна на оператора на преработено заявление, директорът на ИАОС е уведомил същия, че несъответствията са отстранени и производството е преминало към следващия етап - изготвяне на проект за КР и съгласуването му с дирекциите в МОСВ, съответната РИОСВ и Басейнова дирекция. Съгласно доказателства по делото, в хода на съгласувателната процедура са получени становища и препоръки, с конкретни бележки по проекта, които са отразени в в крайния акт - издаденото разрешително. Проведени са и посочените в чл. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни етапи. Компетентният орган е извършил проверката, предвидена в ал. 2 на чл. 2 от Наредбата, относно планиране/осъществяване от оператора на необходимите мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването, съгласно посочените критерии: оценка на възможностите за намаляване потреблението на енергия, води и суровини; оценка на мерките за оптимизиране на производствения процес и оценка на мерките за предотвратяване образуването на отпадъци, а където това е невъзможно - на потенциала за тяхното оползотворяване. Доказателствата по преписката установяват, че операторът е планирал необходимите мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването, чрез прилагане на най-добрите налични техники по смисъла на ЗООС, както и че експлоатацията на инсталациите и съоръженията няма да предизвика нарушаване на нормите за качество на околната среда.

Правилни са и изводите на АССГ относно съответствие на оспорения пред него административен акт с разпоредбите на материалния закон.

Спорът по делото е по приложението на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗООС и разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността /комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването/, и конкретно какво тълкуване следва да бъде дадено на понятието "съществена промяна" на действащи инсталации и съоръжения. Спори се също дали се касае за ново разрешително, или за актуализация на съществуващо комплексно разрешително, което операторът е притежавал до издаването на процесното разрешително. Видно от заявлението на [фирма], вх. № 604-ПЕ-1807/20.06.2014 г., операторът е поискал издаване на ново разрешително, като изрично е обосновал в искането си, че единствената промяна, която е възникнала след експериментите за капацитета на СОИ 1 е завършване на реализацията на Етап 1 от решение по ОВОС №З-ПР/2011 година. Няма промяна в номиналната топлинна мощност, в горивото и в суровините. Данните към административната преписка също сочат, че промяната не е свързана с нов компонент или фактор на околната среда. Административният орган е изложил становище, че промените самостоятелно или в тяхната цялост не попадат в обхвата на някоя от позиците на Приложение №1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС или Приложение №2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 ЗООС, поради което не подлежат на регламентираната в Глава шеста от ЗООС процедура. Назначената по делото експертиза също е дала заключение в насока, че издаденото разрешително, предмет на оспорване в настоящето производство се отнася за експлоатацията на горивна инсталация за прозводство на електрическа енергия, като при същата номинална мощност се предвижда пречистване на замърсените газове от горивните процеси; реконструкция и модернизация на горивната уредба на котел ЕК 3, включваща модернизация на управлението на агрегатите на електрофилтри с импулсивно захранване и подмяна на съществуващите прахови горелки с нискоемисионни; фини прахови частици /прах/ чрез два броя електростатични филтъра на всеки котел и допълнително в СОИ 1 и СОИ 2; както и пречисване на серен диоксид. Целта на тази модернизация е извършено в изпълнение на изискванията на вече издаденото решение по ОВОС №3-ПР/2011 година, като след изпълнението ще бъдат намалени значително нормите на допустими емисии на вредни вещества във въздуха, което подобрява показателите на атмосферния въздух. Според вещото лице разликата между предходното и оспореното комплексно разрешително се състои в това, че след 01.01.2015 година [фирма] ще работи с разрешената номинална топлинна мощност от 572 МWth, докато не се завърши рехабилитацията на ЕК 3 и изграждането на СОИ 2 към ЕК 3, когато вече ще достигне определената номинална мощност от 1144 МWth. В покрепа на тези констатации е и представеното пред касационната инстанция решение №45-НЗ-ИО-АО/08.07.2015 година /влязло в сила на 23.07.2015 г./, с което е издадено ново комплексно разрешително на [фирма] за горивна инсталация за производство на електрическа енергия - т. 1.1 от Приложение №4 към ЗООС и на инсталация за производство на водород - т. 4.2 "а" от Приложение №4 към ЗООС, което разрешава цялостна дейност на всчки инсталации на оператора, при изпълнение на условията в него.

При така обсъдените доказателства настоящият състав намира, че не се касае за извършване на "съществена промяна" в производствената дейност на оператора [фирма], която да попада в приложното поле на чл. 20 и 21 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.

В тази връзка доводите в мотивите на оспореното решение относно обстоятелството, че разрешителното е издадено на лице, многократно нарушавало и нарушаващо и към момента екологичното законодателство и че същите не могат да послужат каго основание за отказ да бъде издадено комплексно разрешително, доколкото те имат отношение към неспазване на предишно разрешително, за което на оператора се налагат санкции по чл. 69 и сл., както и чл. 154 и сл. от ЗООС, са правилни. Следва да бъде посочено също така, че в оспореното разрешение са посочени изрично мерките, които операторът следва да вземе, с цел съобразяване на дейността си с нормите на вредните емисии, които са посочени в Приложение №1 към Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.

При това положение настоящият състав намира, че не са налице отклонения от регламентираната в специалния закон и наредбата процедура.

Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Неоснователна е и частната жалба на П. Т. против определението от 16.07.2015 година, с което той е осъден да заплати солидарно със сдружение

[ЮЛ]

разноски по делото в размер на 300 лева. Този размер е минималният, предвиден в Наредба №1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата й към датата на постановяване на решението на АССГ.

Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ИАОС, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на този ответник разноски по делото в размер на 500 лева, на основание чл. 8, ал. 7 от Наредба №1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. О. [] не е претендирал разноски за настоящата инстанция.