Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е жалба от Ц. В. Б. с адрес [населено място], със съдебен адрес за призоваване в [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. К от САК срещу заповед № Т-953/17.08.2016г. на министъра на външните работи, заместван от заместник-министър, съгласно заповед № 95-00-327 от 12.08.2016г.

С нея се прекратява служебното му правоотношение на основание чл. 33, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) /ЗДипл. Сл./ във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/ и решение 160/30.06.2016г. на държавна агенция "Национална сигурност". Поддържат се доводи за незаконосъобразност на заповедта вследствие съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т. 1, 2 и 3 от АПК. По същество се оспорва наличието на хипотезата на чл. 107,, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), правото на промяна в изискванията за заемане на длъжността, както и че е било налице заварено положение и че характерът и значението на длъжностната характеристика са преценени в разрез със закона.

Ответникът, Министърът на външните работи чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.

Върховен административен съд, в тричленен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Не се спори между страните, че с процесната заповед служебното правоотношение на Ц. В. Б. с министерството на външните работи е прекратено. Мястото на работа е било задгранично представителство - П., длъжност-Пълномощен министър в задгранично представителство с дипломатически ранг-Пълномощен министър.

Мотивите на заповедта са, че заеманата длъжност е включена в списък, утвърден със заповед № 95-00362/30.10.2013г. на министъра...