Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане-Л.” [населено място] срещу решение № 8121 от 22.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9675/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, ІІ състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон.

Ответницата С. С. М. от [населено място], чрез адвокат Милушева, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 8121 от 22.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9675/2015 г., решаващият състав на Административен съд – София-град е отменил заповед № 92-ЗСПД- 2561 от 10.08.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане-Л.” [населено място], потвърдена с решение № РД 01-419 от 14.09.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град и е върнал преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане-Л.” [населено място] за ново произнасяне по молба-декларация вх. № 92-ЗСПД-2561 от 27.07.2015 г.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК бе констатирано, че съдебният акт е валиден и допустим. Същият не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, по следните съображения:

По същество касаторът релевира оплаквания свързани с неправилно приложение на нормата на чл. 8 в, ал. 1 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД).

По първоначалното дело не е било спорно, че С. С. М. от [населено място] е майка на роденото на 15.07.2015 г. дете Н. Д. М.. Майката е редовна студентка в Университет...