Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Й. Н. от [населено място] срещу заповед №8121К-1919/05.06.2015 год. на министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта и моли за отмяната й.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество.

С оспорената заповед №8121К-1919/05.06.2015 год. на министъра на вътрешните работи на Н. Й. Н. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 26.05.2014 г. около 08:30 часа, в [населено място], [улица], на входа на метрото и на спирката на автобус № 86 са се срещнали старши инспектор Н. Й. Н. и негова позната Я. Д. С., като при срещата между двамата е възникнала конфликтна ситуация, при която Н. е издърпал от ръката на С. мобилен телефон и нанесъл удар с ръка по лицето й и същия ден чрез Л. Г., Н. е предал мобилния телефон на съпруга на С.. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, спрямо разпоредбите на закона и Правилник за неговото приложение, в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР отм. във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР отм. ,

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-896/26.06.2014 г. на министъра на вътрешните работи. На 11.12.2014 г....