Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 6 от 14.03.2016 г. по адм. д. № 644/2015 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № А-О-017/20.08.2015 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която е отнета лицензия №707/09.03.2012 г. издадена на дружеството за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят не е създал пречки за събиране на доказателства и съдът приел за безспорно установено закупуването на два манометъра от дружеството преди извършване проверката на дружеството, поради което е следвало да приеме, че са опровергани констатациите по т. 1 от заповедта. Дружеството доказало, че притежава ролетка, шублер и манометър, но съдът поискал доказателства за притежаване на сертификат за калибриране на манометъра, което не е посочено като причина за отнемане на лиценза. Съдът неправилно приел, че следва да се отнеме лиценза на дружеството затова, че работниците не са могли да представят в момента на проверката документ. Съдът приел, че чрез представените доказателства са опровергани констатациите в т. 2 от заповедта. По делото са представени организационна схема, определени лица, които да заместват при отсъствие техническия ръководител, отговорен за непрекъснатостта на дейностите по контрол, годишен план за обучение на персонала и доказателства за изпълнението му, годишен план-програма за извършване на вътрешен одит, програма-план за извършване на преглед от ръководството и документи, удостоверяващи извършването на такъв преглед, както и програма за калибриране на техническите средства за измерване. Непредставянето им при проверката се е дължало на обстоятелството, че проверката е била внезапна и извършена в присъствие само на работници, а не на представляващия дружеството, както и че контролните органи не са предоставили указания и допълнителен срок за представяне на тези документи. Представените доказателства не са оспорени от административния орган. Съдът не обсъдил доводите на жалбоподателя, че не е уведомен за започване на процедурата по издаване на индивидуален административен акт. В решението на Административен съд Русе по т. 1 от оспорената заповед за отнемане на лиценз е посочено, че приложените и приети по делото като доказателства документи, безспорно установяват закупуването на два манометъра от дружеството. По т. 2 от същата заповед в решението на първоистанционният съд е записано, че в съдебното производство по обжалване на заповед № А-0-017/20.08.2015 г. и проведените три открити съдебни заседания, Лифт Он" Е. е доказало, че не са налице основанията по т. 2 от административния акт и че сред доказателствата са и документи, опровергаващи изцяло констатациите на административния орган и посочените от него фактически основания, описани в т. 2 от процесната заповед. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. В конкретния случай в заповедта, предмет на съдебна проверка, фактическите основания не са в разпоредбата на чл. 34б, а в чл. 34а, ал. 2, т. 4 и т. 8 от ЗТИП (ЗАКОН ЗА ТЕ. И. К. ПРОДУКТИТЕ) /ЗТИП/, а правното основание е това по чл. 34а, ал. 9, т. 2 и т. 4 от ЗТИП – настъпили промени, водещи до несъответствие с изискванията по ал. 2, 3 или 4 на чл. 34а от ЗТИП. В тази хипотеза административният орган не разполага с друга възможност, освен да отмени издадените на оспорващото дружество лицензии, тъй като поради липса на минималния набор от материално-технически средства то не може реално да извършва дейностите, посочени в тях. Нормата на чл. 34а, ал. 9 от ЗТИП поставя административния орган в условията на обвързана компетентност.

В хода на съдебното производство дружеството не доказало, че притежава материално-технически условия и средства за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност и процедури, а именно, че притежаваните два манометъра с клас на точност до 1, 0, за които са представени доказателства, че са заведени на 23.04.2015 г. в счетоводната документация на [фирма] и представляват средства за измерване, които се използват за осъществяване на технически надзор, са калибрирани и имат валиден сертификат за калибриране.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Съдът е установил, че извършената проверка на дружеството констатирала допуснати от фирмата нередности, които се състоят в липсата на един от важните за тази дейност измервателни уреди-манометър с клас на точност до 1.0 и обхват до 10.0 МРа, липсата на графици за калибриране на измервателните уреди. Други нарушения, описани в съставения при тази проверка протокол са свързани с липсата/неприлагането от дружеството на система за управление на качеството(СУК), в съответствие с изискванията на чл. 34а, ал. 2, т. 8 от ЗТИП и БДС ISO/IEC 17020. На комисията била представена неактуализирана СУК, както и не били представени организационна схема на дружеството в съответствие с т. 6.2 от БДС ISO/IEC 17020:2005 (т. 5.2.3 от БДС ISO/IEC 17020:2012)

С оглед на тези констатации, комисията дала заключение, че [фирма] не отговаря на изискванията на ЗТИП и Наредба за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията(НУРИЛОТНСПОРВРС). В заключението по протокола е записано, че дружеството не отговаря на изискванията на чл. 34а, ал. 2 от закона и на чл. 3, ал. 1, т. 4, чл. 4, ал. 2, чл. 4а, ал. 1, т. 7 и чл. 4б от Наредбата, което не позволява [фирма] да осъществява технически надзор. Позовавайки се на протокола и установените от комисията нарушения на изискванията на ЗТИП и НУРИЛОТНСПОРВРС от страна на адресата на заповедта, административният орган преценил, че следва да бъде отнет лиценза на [фирма].

В заповедта като фактически основания за отнемане на лиценза са посочени т. 1 и т. 2 :

1. [фирма] не разполага с изискващите се от нормативната уредба минимално необходими материално-технически условия и средства за осъществяване на дейностите по технически надзор на съоръженията с повишена опасност — не разполага с измервателни уреди за геометрични размери и манометър с клас на точност до 1, 0 с обхват до 10, 0 МРа съгласно чл. 4а, ал. 1, т. 7 от НУРИЛОТНСПОРВРС, с което е престанало да съответства на изискването на чл. 34а, ал. 2, т. 4 от ЗТИП;

2. [фирма] не прилага система за управление на качеството (СУК) в съответствие с изискванията на чл. 34а, ал. 2, т. 8 от ЗТИП и БДС ISO/IEC 17020. На проверяващата комисия е представена неактуализирана СУК и не са представени: - организационна схема (органограма) на дружеството в съответствие с т. 6.2 от БДС EN ISO/IEC 17020:2005 (т. 5.2.3 от БДС EN ISO/IEC 17020:2012);

- определени лица, които да заместват при отсъствие техническия ръководител, отговорен за непрекъснатостта на дейностите по контрол в съответствие с т. 6.5 от БДС ISO/IEC 17020:2005 (т. 5.2.6 от БДС EN ISO/IEC 17020:2012);

- годишен план за обучение на персонала и доказателства за изпълнението му в съответствие с т. 8.3 и т. 8.4 от БДС EN ISO/IEC 17020:2005 (т. 6.1.5 и т. 6.1.6 от БДС EN ISO/IEC 17020:2012);

- годишен план-програма за извършване на вътрешен одит в съответствие с т. 7.7 от БДС EN ISO/IEC 17020/2005 (т. 8.6 от БДС EN ISO/IEC 17020:2012);

- програма-план за извършване на преглед от ръководството и документи, удостоверяващи извършването на такъв преглед в съответствие с т. 7.9 от БДС EN ISO/IEC 17020:2005 (т. 8.5 от БДС EN ISO/IEC 17020:2012);

- програма за калибриране на техническите средства за измерване в съответствие с т. 9.7 от БДС EN ISO/IEC 17020:2005 (т. 6.2.5 и т. 6.2.6 от БДС EN ISO/IEC 17020:2012).

Предвид изложените обстоятелства, председателят на ДАМТН приел, че са настъпили промени в [фирма], довели до несъответствие с изискванията на чл. 34а, ал. 2, т. 4 и т. 8 от ЗТИП и чл. 4а, ал. 1, т. 7 и чл. 4б от НУРИЛОТНСПОРВРС и на основание чл. 34а, ал. 9, т. 2 и т. 4 от закона, отнел лицензия №707 от 09.03.2012 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност, издадена на [фирма].

Съдът приел, че са представени документи, доказващи, че такива манометри са закупени и заведени от дружеството на 23.04.2015г., но не са представени доказателства, доказващи, че манометрите/закупени на дата 23.04.2015 г./ са преминали през процедурата по калибриране, поради което съдът приел за доказано на основание на чл. 161 от ГПК изявлението в оспорения административен акт, че [фирма] не притежава годни манометри, каквито се изискват от закона. Изложил мотиви, че към датата на извършената проверка и на последното проведено съдебно заседание доказателства, опровергаващи констатацията за липса на калибрирани манометри няма.

В конкретния случай фактическите основания за издаване на акта са тези по чл. 34а, ал. 2, т. 4 и т. 8 от ЗТИП. Първата от тези точки изисква дружеството с лицензия да притежават материално-технически условия и средства за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност и процедури, определящи организацията и реда за извършване на надзорните дейности, а по т. 8- да имат система за управление на качеството, която отговаря на изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020. Съответно посоченото в заповедта правно основание е това по чл. 34а, ал. 9, т. 2 и т. 4 ЗТИП - настъпили промени, водещи до несъответствие с изискванията по ал. 2, 3 или 4 на чл. 34а ЗТИП.

Съдът приел, че не е доказано, че дружеството притежава материално-технически условия и средства за осъществяване на технически надзор на съоръженията с повишена опасност и процедури, а именно, че притежаваните два манометъра с клас на точност до 1, 0, за които са представени доказателства, че са заведени на 23.04.2015 г. в счетоводната документация на [фирма] и представляват средства за измерване, които се използват за осъществяване на технически надзор са калибрирани и имат валиден сертификат за калибриране. Приложените и приети по делото като доказателства документи, установяват закупуването на два манометъра, които, за да има право да използва дружеството в дейността, за която е лицензирано, следва да отговарят на изискването на чл. 4а, ал. 4 НУРИЛОТНСПОРВРС вр. с § 1, т. 10 от ЗИ (ЗАКОН ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА), което се удостоверява с валиден сертификат за изпитване по отношение заведените на 23.04.2015 г. два броя манометри, дружеството не е представило доказателства, че са калибрирани и имат валиден сертификат за калибриране

Съдът приел, че независимо, че от оспорващата страна е опровергана изцяло т. 2 и посочените в нея фактически основания за издаване на процесната заповед, то по т. 1 доказването е неуспешно, а всяка една от тези точки е самостоятелно основание за отнемане на лиценза на дружеството. А това съответно определя заповедта като законосъобразна. Разпоредбата на чл. 34а, ал. 9, т. 2 ЗТИП е императивна. Когато лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 34а, ал. 2, ал. 3 или ал. 4 ЗТИП се отнема издадената му лицензия или се ограничава обхватът й. Правното основание е това по чл. 34а, ал. 9, т. 2 и т. 4 ЗТИП - настъпили промени, водещи до несъответствие с изискванията по ал. 2, 3 или 4 на чл. 34а ЗТИП. Решението е неправилно.

Административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ако не бяха допуснати е възможно административния орган да достигне до друг извод. Административният орган не е спазил изискването на чл. 35 АПК да издаде административния акт след като фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на длужеството. Извършената проверка е внезапна, за да се установи спазването на нормативните изисквания, но след извършване на проверката жалбоподателят не е уведомен за започнатото административно производство по отнемане на лиценза, съгласно чл. 26 АПК. Съдът е приел, че от оспорващата страна е опровергана изцяло т. 2 и посочените в нея фактически основания за издаване на процесната заповед, т. е. приел за доказано, че към момента на проверката дружеството е прилагало система за управление на качеството (СУК) в съответствие с изискванията на чл. 34а, ал. 2, т. 8 от ЗТИП. По делото са представени организационна схема, определени лица, които да заместват при отсъствие техническия ръководител, отговорен за непрекъснатостта на дейностите по контрол, годишен план за обучение на персонала и доказателства за изпълнението му, годишен план-програма за извършване на вътрешен одит, програма-план за извършване на преглед от ръководството и документи, удостоверяващи извършването на такъв преглед, както и програма за калибриране на техническите средства за измерване. Непредставянето им при проверката се е дължало на обстоятелството, че проверката е била внезапна и извършена в присъствие само на работници, а не на представляващия дружеството, както и че контролните органи не са предоставили указания и допълнителен срок за представяне на тези документи. Представените доказателства не са оспорени от административния орган. В касационното производство няма други твърдения от страна на административния орган. В писменото си становище пред административния съд, процесуалния представител на административния орган е заявил, че на по - късен етап констатираните нередовности са били отстранени, но е меродавен моментът на извършване на проверката. Обстоятелството, че копие от констативния протокол е връчен на служител на дружеството не означава, че дружеството е уведомено за започване на производството по отнемане на издадения лиценз.

Относно нарушението по т. 1 съдът приел, че са представени документи, доказващи, че такива манометри са закупени и заведени от дружеството на 23.04.2015 г., но не са представени доказателства, доказващи, че манометрите/закупени на дата 23.04.2015 г./ са преминали през процедурата по калибриране, поради което съдът приел за доказано изявлението в оспорения административен акт, че [фирма] не притежава годни манометри, каквито се изискват от закона.

Този извод на съда е неправилен. Ако административния орган беше уведомил жалбоподателя, за започнатото производство по отнемане на лиценза или беше дал срок на жалбоподателя да представи доказателства за съществуващата при него документация при извършване на проверката, е щял да установи, че манометри са закупени и заведени от дружеството на 23.04.2015 г., преди извършване на проверката. Представените в тази насока счетоводни документи не са оспорени в съдебното производство като доказателства от административния орган. След представянето на документите за закупуване на манометри, административния орган е могъл да изиска доказателства, че са калибрирани и имат валиден сертификат за калибриране. Съдът не може да сочи ново основание за отнемане на лицензията и да иска представяне на доказателства в тази насока и не може да преценява вместо органа дали има валиден сертификат за изпитване по отношение заведените на 23.04.2015 г. два броя манометри, след като това обстоятелство не е основание за отнемане на лицензията. Констатираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт са основание за отмяната му по чл. 146, т. 3 АПК. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно и оспорения пред съда административен акт да се отмени като незаконосъобразен.

Като има предвид изложените мотиви Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6 от 14.03.2016 г. по адм. д. № 644/2015 г. на Административен съд Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ заповед № А-О-017/20.08.2015 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която е отнета лицензия №707/09.03.2012 г. издадена на [фирма] за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност.

Решението не подлежи на обжалване.