Особено мнение на съдията Филип Димитров

Смятам, че от строго юридическа гледна точка атакуваните разпоредби не създават нова норма, но това не ги прави противоконституционни. Законодателят може да има основателни причини да провъзгласи отново съществуващи вече правила, особено ако по тях се води някакъв вид дебат или има неприлагане на нормата. Това е именно автентичното тълкуване на законите, което доктрината приема, че трябва да бъде извършено единствено със закон.

1. Разпоредбата на т. 1 просто приповтаря текста на чл. 31, ал. 7 от Конституцията и следователно не може да бъде обсъждана за противоконституционност.

2. Разпоредбата на т. 2 не създава нова правна норма. Тя съобщава, че престъпленията по изброените текстове, извършвани от дейци на комунистическия режим в това им качество или от лица, на които това е възложено - а това означава като част от партийната и държавна дейност (политика) на този режим през периода на съществуването му - са престъпления срещу човечеството. Това обаче следва не от настоящия текст.

а) Характеристиката „престъпления срещу човечеството" сама по себе си не създава непременно нови състави на престъпления. В българския Наказателен кодекс няма състав на „престъпление срещу човечеството". Има глава, в която са изброени различни специфични състави, никой от които не е под това название. Т.е. някои (като геноцид и апартейд) са специфични, но други престъпни състави съществуват, уредени на собствено основание. Включването на уредени по-рано престъпления в тази категория само по себе си не налага нови наказания. Такава възможност съществува логически и морално, като се предвиди квалификация на деянието, но българският законодател не я е използвал във визирания от искането текст.

б) България е ратифицирала на 21.05.1969 г. Convention on the Non- Applicability of Statutory Limitations to War Crimes and Crimes Against Humanity, G.A. res. 2391 (XXIII), annex, 23 U.N. GAOR Supp. (No. 18) at 40, U.N. Doc. A/7218 (1968), влязла в сила на 11.11.1980 г.,...