Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на Ю. Л. П., в качеството ме на управител на „Х. Д.” ООД, ЕИК 131461110 със седалище и адрес на управление с. Г., обл. София, чрез пълномощника му адв. Т. И., срещу Решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област С., (пебл. ДВ, бр. 2 от 07.01.2013 г.), постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на ЗДС.

В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор № 68134.521.6 по ККР, находящ се в землище "Бенковски", м. "Валого", район Сердика, Столична община, собственост на търговското дружество, съгласно нот. акт № 11 от 13.02.2007 г. Изложени са твърдения за противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС при определяне на дължимото обезщетение с довод, че размерът на обезщетението не обективира извод за равностойно парично обезщетение по смисъла на закона - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК.

Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение, което е определено в съответствие с предназначението на имота и Наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Върховният административен...