Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от И. К. И., от гр. Г., Софийска област, подадена чрез адв. Б. Ц.-САК, против решение № 6514/21.08.2013 г. по адм. д. № 10616/2012 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Неоснователно съдът е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 59 от АПК относно формата и съдържанието на оспорения ИАА, въпреки че по делото липсват доказателства за начина, по който са установени причините за постановения отказ. Административният орган не е уведомил земеделския производител, че започва срещу него производство по издаване на административен акт и не му е дал възможност да присъства на кръстосаните проверки и да бъде уведомен за резултатите от тях. Съдът не е взел предвид, че констатираните нередности при кръстосаните проверки е следвало да бъдат последвани от проверки на място, съгласно чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Не е ясно как през 2010 г. същите площи са били заявени за подпомагане и са приети за допустими, а през 2011 г. са отказани за подпомагане. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважената жалбата му. Претендира за присъждане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” – София, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано и по отношение на него не са налице пороци по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е обсъдил всички относими за спора факти, включително и СТЕ и правилно е приел, че за част от...