Становище на съдията Емилия Друмева

І. Представям това становище, защото считам, че аргументацията на решението трябваше да включва и въпроса, дали колегия на Върховния касационен съд (ВКС) или на Върховния административен съд (ВАС) като предметно специализирана част от съответния върховен съд може да сезира Конституционния съд за упражняването на всички негови правомощия, за които ВКС или ВАС в пленарен състав могат да го сезират. Споделям извода в направеното тълкуване на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, но само досежно хипотезите, когато колегия на ВКС или на ВАС сезира Конституционния съд за упражняване на правомощията му за тълкуване на Конституцията и за оспорване конституционността на закон. За упражняването на останалите правомощия на Конституционния съд считам, че Конституцията изисква сезирането от страна на ВКС или на ВАС да се прави от целия съдийски състав в съответния върховен съд по следните съображения:

В чл. 150 на Конституцията са уредени два възможни начина за сезиране на Конституционния съд от ВКС и от ВАС.

Първият е по ал. 1 в рамките на т. нар. абстрактен нормен контрол, където ВКС и ВАС са посочени наред с другите правоимащи субекти като равнопоставени. В това им качество ВКС и ВАС могат да сезират Конституционния съд за упражняване на правомощията му (с някои изключения –напр. по т. 8 на чл. 149, ал. 1 от Конституцията) , в който смисъл е и Определение № 1 на КС от 1997 г. Това е така, защото в рамките на чл. 150, ал. 1 от Конституцията ВКС и ВАС не правораздават, а сезирайки Конституционния съд, те упражняват предоставено им от Конституцията властническо правомощие; правят го въз основа на информацията, събрана от функционирането на съдебната система, чийто връх са тези съдилища, както и от упражнявания от тях върховен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

Вторият начин е по ал. 2, където сезирането на...