Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Глава десета, Раздел І, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).
Образувано е по постъпила жалба от "Б. Х. С." ООД, с адрес на управление: гр. С., ул. Д. И. № 7, представлявано от Р. В. М. - Управител, срещу решение на КЗК (Комисия за защита на конкуренцията) № 1780/2011 г. постановено по преписка № КЗК - 191/2011. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно и противоречи на материалния закон. Твърди, че КЗК неправилно тълкува разпоредбата на чл. 21 ЗЗК като същевременно неправилно и в противоречие с действителните факти описва фактическата обстановка. Заявява, че дружеството не е нарушило разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права, защото осъществява дейност в областта на туризма и възможността в менажираните хотели да се ползват радио и телевизионни програми се основава на правата му да бъде потребител на тези услуги. Заявява, че не организира публично изпълнение на музикални произведения, а само осугирява възможност на гостите на хотелите при желание от тяхна страна да гледат/слушат телевизионни предавания. Твърди, че сдружението МУЗИКАУТОР практикува принудително сключване на договори с хотелиери под предлог, че е единствена организация, която може да осигури легално използване на музикални произведения, като предлага цени, неподлежащи на коментар, съгласно едностранно определена тарифа, а подобни действия представляват злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 21 от ЗЗК. Моли обжалваното решение да бъде отменено с всички законни последици. В открито съдебно заседание чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа жалбата по изложените в нея съображения и добавя, че определените възнаграждения са завишени и не отговарят на българските условия.
Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), гр. С., не взема отношение по жалбите.
Ответникът - Сдружение "Музикаутор" гр. С., чрез процесуален представител оспорва жалбата изцяло, като я счита за необоснована и неоснователна. Представя писмени бележки.
Жалбата на "Б. Х. С." ООД, гр. С. е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването, регламентиран в общата разпоредба на чл. 149, ал. 1 от АПК и в чл. 64, ал. 1 от специалния ЗЗК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № 1780 от 20.12.2011 г. по преписка № КЗК – 191/2011 г., на основание чл. 60, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията установява, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията от страна на "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права МУЗИКАУТОР", със седалище и адрес на управление: ул. "Будапеща" № 17, ет. 4, р-н "Оборище", гр. С..
За да постанови този резултат, Комисията за защита на конкуренцията, (наричана за краткост в изложението Комисията или КЗК) е определила съответния пазар - продуктов и географски, конкурентната среда и положението на Музикаутор на него.
По конкретно, като се е позовала на чл. 18, ал. 2, чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП (Закон за авторските права и сродните му права) е посочила, че услугата на ОКУП е надлежното предоставяне на правото на публично изпълнение на музикални произведения на лица, осъществяващи ресторантьорска и хотелиерска дейност в средства за подслон, места за настаняване и заведения за хранене. Тези лица могат да сключат договор и с оператори, които доставят телевизионни и радио програми (като например кабелни оператори), като цената за доставката на сигнала до радио и телевизионните приемници, не включва авторското възнаграждение за публичното изпълнение на защитеното произведение. Предаванията, част от програмите на радио и телевизионните оператори съдържат музикални произведения на различни автори и изпълнители, което означава, че самите програми, като съвкупност от предавания, съдържат множество музикални произведения. На свой ред доставчиците на сигнала на телевизионни и радио програми, независимо от техническия способ за доставка - кабел, наземно разпръскване и пр., доставят повече от една програма. Това налага извода, че единствената икономически рационална и законова възможност да бъде уредено надлежно правото за публичното използване на всички музикални произведения е именно чрез ОКУП. По тези съображения КЗК е определила продуктовия пазар като пазар на предоставянето на услугата за съвкупно уреждане на правото за публично изпълнение на музикални произведения съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП чрез договаряне с ОКУП. Поради това, че условията за предоставяне на услугата на определения продуктов пазар са еднакви за територията на Р. Б. и се различават от тези на съседните райони, географският пазар е определен като национален.
От страна на предлагането КЗК е констатирала, че Музикаутор не е единствената организация за колективно управление на авторски и сродни права на територията на Р. Б.. Към настоящия момент дружествата, които събират възнаграждения от публично изпълнение на музика са две: Музикаутор - за правата на авторите на музика и текстове и Профон - за правата на изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, но единствената организация, която събира възнаграждения за авторите на музиката и текстове за публично изпълнение, е Музикаутор. Членовете на дружеството наброяват 2308, като то има сключени договори за взаимно представителство при уреждането на правата за публично ползване с 60 чуждестранни дружества. Организацията е сключила договори с лица, извършващи ресторантьорска и хотелиерска дейност в местата за настаняване и заведенията за хранене за уреждане на правото на публично изпълнение за 2008 г. - със 161 дружества за 281 обекта, за 2009 г. - с 117 дружества за 263 обекта, за 2010 г. със 109 дружества за 207 обекта. Това е наложило като единствен участник от страна на предлагането именно Музикаутор и затова КЗК го е определила като дружество с господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на съответния пазар. Като е цитирала чл. 18, ал. 3 от ЗАПСП, § 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП и чл. 58 от ЗАПСП, КЗК е стигнала до извода, че при използване на радио и телевизионни приемници, чрез които се излъчват програми, съдържащи музикални произведения в заведения за хранене, средства за подслон и места за настаняване, "Б. Х. С." и другите правни субекти, извършващи аналогична стопанска дейност, осъществяват публично изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП и се определят като "ползватели на произведения" по смисъла § 2, т. 6 във връзка с чл. 18, ал. 3 от ЗАПСП, което води до задължението за молителя да получи предварително съгласие за конкретния вид използване от автора или упълномощена от него ОКУП, съгласно чл. 35 е чл. 58 от ЗАПСП. КЗК се е позовала и на отговорите на Министерството на културата, че озвучаването на хотел или заведение с музикални произведения посредством радио - или телевизионен приемник се явява тяхно публично изпълнение, за което е необходимо съгласието на носителите на права или на упълномощена от тях организация и конкретно е посочено, че "Б. Х. С." ООД следва да се разглежда като ползвател и да разполага с разрешение от страна на носителите на права за публично изпълнение на живо или на запис на такива произведения съгласно чл. 18, ал. 1, чл. 18, ал. 2, т. 3, чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП. След като е установила господстващото положение на Музикаутор и качеството на ползвател на "Б. Х. С.", Комиисята е анализирала поведението на Музикаутор в контекста на чл. 21, т. 1 от ЗЗК с цел да изясни въпроса дали определянето на възнаграждението за престираната услуга се осъществява съгласно § 5, ал. 2 от ДР на ЗАПСП и дали цените за услугата на Музикаутор са икономически обосновани. В тази връзка е приела, че действията на Музикаутор по отправяне на покана до молителя за сключване на договор и съответно за писмено уреждане на насрещните права и задължения за използване на произведенията, чиито права управлява, извън конкретиката на условията, при които предлага сключване на договор, не е незаконосъобразно. И това е така, защото Музикаутор, по силата на устава си, мандата от авторите, договорите с чуждестранните организации, е длъжна да предприема действия по защита на имуществените права, свързани с използването на целия репертоар от музикални произведения и определянето на тарифа и активното поведение на дружеството с оглед сключване на договор за уреждане на авторските възнаграждения по така определената тарифа за публично използване не противоречи нито на буквата на § 5, ал. 2 от ДР в частност и като цяло духа на ЗАПСП, нито е само по себе си индикация за нарушение на ЗЗК.
По отношение на методологията за определяне на тарифите на ОКУП (организация за колективно управление на авторски права), КЗК отново се е позовала на разпоредбата на § 5, т. 2 от ДР на ЗАПСП, че когато използването на защитено произведение се договаря чрез ОКУП, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между нея и ползвателите, като според изменението в сила от 25.03.2011 г., това се случва при условията на чл. 40е - предложените възнаграждения се утвърждават със заповед на министъра на културата. В тази връзка е посочила, че изготвянето на тарифа от ОКУП, която въвежда единен стандарт за определяне на възнагражденията за един и същи вид публично изпълнение на музикалните произведения в една и съща категория обекти, е логичен и обективен подход, а обратното - прилагането на различни цени за еднакво по вид и честота използване и идентичен вид ползватели би било по-вероятно да попадне в обхвата на забранителните норми на ЗЗК и точно поради спецификата на "услугата", предоставяна от ОКУП, липсата на тарифа, би било в ущърб на интересите на ползвателите. Като допълнение Комисията е отбелязала, че молителят (който пред нея е "Б. Х. С.") е можел да допусне провеждането на преговори с Музикаутор в отговор на изпратения му факс, които да имат за предмет точното определяне на дължимите възнаграждения за управляваните от него седем обекта, като се отчетат всички параметри на тарифите на Музикаутор за конкретните обекти на молителя, както и предвидените в проектите за договор отстъпки от цените, които отстъпки са уредени в тарифите и отчитат индивидуалните специфики на ползвателя - големина на населеното място, брой обекти и други.
На следващо и последно място КЗК е анализирала въпроса дали тарифата на Музикаутор, действаща в проверявания период, е приета при спазване на обективни и ясни критерии и при съобразяване с пазарната действителност. Посочила е, че забраненото поведение по чл. 21 от ЗЗК с оглед на неговия ефект може да се раздели в две групи: поведение с отстраняващ конкурентите от пазара ефект (структурна злоупотреба) - във вреда на настоящи или потенциални конкуренти, и експлоатативна злоупотреба - във вреда на лицата, които зависят от господстващото дружество при доставката и потреблението на определена услуга, като предпоставка за възможността за възникване на злоупотреба от първата група е съществуването на реална или потенциална конкуренция за господстващото предприятие на съответния пазар или на свързан пазар. През изследвания период Музикаутор е единствената организация за колективно управление на правата на авторите на музикални произведения на съответния пазар и няма основание да се очаква появата на друго сдружение за управление на същите категории права, каквито Музикаутор предлага, а освен това Музикаутор не осъществява лично или чрез друго лице ресторантьорска и хотелиерска дейност и поради това не е в конкурентни отношения с молителя. Затова КЗК е счела, че следва да насочи своята проверка към преценката налице ли е експлоатативна злоупотреба, която реално или потенциално може да навреди директно на законните интереси на лица, осъществяващи хотелиерска и ресторантьорска дейност като една от категориите ползватели на музикални произведения, осъществяващи последващо публично изпълнение, каквото е "Б. Х. С.", и косвено на потребителите на услугите на дружеството. КЗК се е позовала на практиката по прилагане на националното конкурентно право, както и правото на конкуренция на ЕС, в която е възприето, че злоупотреба с господстващо положение може да има, ако цената на продукта или услугата е или необосновано висока, или необосновано ниска, а спорде практиката на КЗК, доказването на необосноваността на цените се извършва чрез сравняване на цената със себестойността на продукта или чрез подход на пазарното сравняване. КЗК е констатирала неприложимостта на първия метод "себестойност" спрямо предоставяните от Музикаутор услуги предвид техния характер и начина на формиране на тарифата - възнагражденията, събирани за авторите и административните разходи за дейността, както и факта, че не се формира печалба съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАПСП, поради което не може да се определи марж между печалба и себестойност. Затова КЗК е използвала като критерий за оценка на тарифата на Музикаутор сравнителния подход. В тази връзка е анализирала представените методологии за формиране на тарифни позиции за авторски възнаграждения при публично изпълнение на музикални произведения от репертоара на Музикаутор в средствата за подслон и местата за настаняване и заведения за хранене и развлечения, при което се е установило като общ принцип, че ОКУП формира цените по тарифата си въз основа на осреднени аналогични стойности от тарифи на чуждестранни дружества след прилагането на коригиращи коефициенти за елиминиране на различията в нивото на доходи, цени и при необходимост от други величини. Сравнението се извършва, като се отчитат основните икономически различия между държавите чрез брутен вътрешен продукт (БВП); БВП на човек от населението; БВП на човек по стандарта (паритета) на покупателна способност - (БВП на ППС), като при формиране на тарифата на Музикаутор е използван показателят БВП по покупателна способност. При сключването на договори с ползватели от вида на "Б. Х. С." ООД, размерът на възнагражденията се определя на базата на тарифата и на информация и документи, подадени и декларирани от ползвателя, като вид населено място, в което се намира обектът; категория на обекта; видът заведение или място за настаняване; период на работа на обекта през годината; брой озвучени места/ легла в конкретния обект; дали обектът работи с или без заплащане на вход; квадратен метър площ/ прилежащи части (за търговски обекти, които не подлежат на категоризация, като магазини, фризьорски салони, спортни центрове и др.); брой посетители - за стадиони, спортни зали и др.). Този подход за определяне на тарифите се спазва и от чуждестранни ОКУП, за които Музиакутор е представил информация. КЗК е проследила методологиите пред годините 2007 и 2008 и е констатирала, че никоя от формираните позиции в тарифата не само не надхвърля най-високата съпоставима стойност на другите държави (защитена тайна), а е около средната им стойност. За следващата относима за процесния период тарифа от 01.08.2009 г., Музикаутор е извършил промяна, която засяга тарифните позиции по отношение на отделните категории хотели, като една от целите е била свиване на маржа между възнагражденията за най-високата и най-ниската категория. Вследствие от това се наблюдава слабо повишение във възнагражденията при по-ниските категории и съответно слабо понижение в цената за услугата при най-високата категория обекти, както и преминаване от годишни към месечни позиции. КЗК е счела тази промяна в подхода при определяне на тарифата и в съотношението между отделните дължими възнаграждения за обоснована, защото този подход държи сметка и за месечната натовареност на обектите. Заплащането на месец може да е повлияло в посока на известно увеличаване на цената, изчислена на годишна база, спрямо цена, която е заплащана дотогава, независимо от интензивността на използването през определени месеци, но този подход е по-обективен и икономически обоснован и така се отчита и полезността, която музикалното произведение има за предоставяните от лицата, извършващи хотелиерска дейност, услуги. След като е констатирала, че за 2010 година, както и от 01.08.2009 г. Музикаутор не е актуализирало своята Тарифа, отчитайки актуалните данни относно равнищата по БВП на човек по ППС, публикувани от Евростат, самата КЗК е направила допълнителен анализ по описаната по-горе методология за определяне на дължимите възнаграждения за средствата за подслон и местата за настаняване, като целта на проверката е била да установи дали с оглед на промяната в икономическите условия, настъпила към този момент, като се използва актуалният БВП по ППС към датата на съответната промяна, е следвало Музикаутор да намали тарифата, според използваната методология и анализът й (защитена тайна) е показал, че липсата на актуализация в посока увеличение на тарифата на Музикаутор не е в тежест на ползвателите. По отношение на методолгията за формиране на тарифни позиции за авторски възнаграждения при публично изпълнение на музикални произведения от репертоара на Музикаутор в заведения за хранене и развлечения, видно от направения анализ и от посочената таблица № 4, отправната стойност за тарифата, определена при прилагане отново на еднакви критерии с тези в другите държави - членки, е в размер на (защитена тайна). Тази стойност е основа за обектите средна категория и според нея се изчислява възнаграждението за останалите позиции според вида и категорията на обекта. На тази основа и отчитайки горните критерии за конкретизация по категории обекти и приноса на музикалното съдържание за крайния клиент, Музикаутор определя действаща в сила от 01.01.2008 г. тарифа. При определяне на конкретния размер на възнагражденията, установени в тарифата, се взема предвид и ролята, която ползваните музикални произведения играят при формирането на брутната добавена стойност от отделните обекти. Тъй като разликата между приноса на музикалното съдържание за крайния клиент, съответно във формирането на БДС от стопанския обект в нощен бар и заведение за бързо обслужване, е очевидна, позициите за ресторантите са завишени спрямо останалите видове обекти, като най-високи са съответно тези на баровете, който подход съответства на пазарната логика. КЗК се е позовала на данните, представени в таблица № 4 и № 5 и е направила извод, че размерът на дължимото възнаграждение за отделните категории заведения, определено в Тарифата за авторски възнаграждения, дължимо за публично изпълнение в заведения за хранене и развлечения на Музикаутор е най-нисък в сравнение със стойностите на всяка една държава, включена в сравнителния анализ. Дори и при стойностите за заведения, които работят с платен вход (барове) и при които БДС е най-голяма според възприетите допълнителни критерии от ответното дружество, размерът на дължимото възнаграждение не е сред най - високите, в сравнение със стойностите в останалите включени в сравнителния анализ държави. КЗК е констатирала повишаване на цените в тарифите на чуждестранни дружества, въз основа на които се определят дължимите възнаграждения по договорите между съответното дружество и ползвателите, извършващи ресторантьорска и хотелиерска дейност в заведения за хранене и развлечения и в средства за подслон и места за настаняване на територията на съответната държава - членка на ЕС. В заключение на изложението си КЗК е посочила, че методиката, спрямо която Музикаутор адаптира конкретните цени с оглед националната специфика на категориите ползвателии доказва, че тарифите на Музикаутор са разработени в съответствие с утвърдените практики в 6 референтни държави, избрани от Музикаутор въз основа на обективни и обосновани критерии и с приложения алгоритъм Музикаутор изчислява референтна стойност, въз основа на която определя цените по тарифата си, като равнището на цените на българската ОКУП са около средното равнище на избраните държави. Използваните икономически критерии като БВП на ППС, който показател държи сметка за всички държави членки, определят тарифата на Музикаутор като намираща се в границите между съпоставими най-ниски и най-високи ценови равнища във всички държави членки от ЕС, като категорично не ги превишават. Тарифата на Музикаутор е приета при спазване на точно определени и обективни критерии и условия, които се прилагат обичайно в търговската практика на сродни европейски организации, при съобразяване с пазарната действителност на съответния национален пазар.
Така постановеното от КЗК решение е законосъобразно.
Преди всичко следва да се отбележи, че делото се намира за втори път във Върховния административен съд.
С решение № 10264 от 29.07.2010 г. по адм. дело № 1135/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд - Седмо отделение ОТМЕНЯ решение № 1263/01.12.2009 г., постановено по преписка № КЗК - 807/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията и ИЗПРАЩА административната преписка за ново произнасяне съобразно дадените в решението указания. Горното решение на тричленния състав на ВАС е оставено в сила с решение № 2257 от 15.02.2011 г. на петчленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 13534/2010 година.
В конкретния случай указанията на ВАС са в няколко насоки: 1. Определяне на съответния пазар, конкурентната среда и положението на Музикаутор на съответния пазар; 2. Оценка на качеството ползвател на молителя по смисъла на чл. 58, ал. 1 и § 1, т. 6 (вярното е § 2, т. 6) от ЗАПСП и задължението му да уреди правата си за публично изпълнение на музикални произведения чрез Музикаутор и 3. Оценка на поведението на Мизукаутор с оглед забраната на чл. 21, т. 1 от ЗЗК при определянето на възнаграждението съгласно § 5, ал. 2 от ДР на ЗАПСПП, като се направи анализ налице ли е еднопосочно налагане на цени и условия, респективно - разумни и икономически обосновани ли са наложените от сдружението цени, като се има предвид, че доставчикът на услугата, притежаващ господстващо положение, може да наложи произволно висока цена, която да бъде оценена от стопанските субекти - ползватели като неприемлива, но която последните да се окажат принудени да заплатят, доколкото не разполагат с алтернативен източник за желаната от тях услуга.
Указанията на Върховния административен съд са задължителни за административния орган, на който преписката е върната, респ. изпратена, по аргумент от чл. 173, ал. 2 АПК.
КЗК се е съобразила изцяло с дадените указания, обсъдила е подробно фактите, обсотятелствата и събраните по преписката доказателства, анализирала е методологията за образуване на цените и е стигнала до извода, че не е изпълнен съставът на чл. 21, т. 1 от ЗЗК.
Този извод на КЗК се споделя напълно и от настоящия тричленен състав на ВАС.
Първоначално производството пред КЗК е било образувано по искане на "Б. Х. С." ООД, гр. С., тоест той е молителят по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Дружеството упражнява търговска дейност в 7 хотела - четири в гр. Б. и три в к. к. "Слънчев бряг" и осъществява ресторантьорска и хотелиерска дейност.
Ответна страна е "МУЗИКАУТОР", гр. С., което е Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права". Тоест то представлява ОКУАП (организация за колективно управление на авторски права) за територията на Р. Б. и е единствено за страната, което събира възнаграждения за авторите на музиката и текстовете за публично изпълнение на музикални и литературни произведения. За защита правата на изпълнителите и продуцентите има друга организация - "ПРОФОН".
Не може да има спор, че "МУЗИКАУТОР" е дружество с господстващо положение на съответния национален пазар по смисъла на чл. 20 от ЗЗК.
За услугата, която извършва - предоставяне на правото на публично изпълнение на музикални произведения на лица, осъществяващи ресторантьорска и хотелиерска дейност в средства за подслон, места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, всички, които използват произведенията на авторите, следва да сключат граждански договори.
Договарянето е свободно и чрез преговори за многобройните отстъпки, предвидени изрично в Тарифите на "МУЗИКАУТОР", които от 25 март 2011 година вече се утвърждават от Министъра на културата със заповед.
От своя страна договореното и получено възнаграждение се разпределя за изплащане на суми на правоносителите (авторите на музикалните произведения) и административни разходи, без формиране на каквато и да е печалба.
В чл. 18, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) са изброени действията, които се смятат за използване, и измежду тях са "публичното представяне или изпълнение на произведението" (т. 3) и "предаването и препредаването на произведението по кабел" (т. 5).
Тоест за да е налице легално публучно изпълнение следва да има сключен договор с "МУЗИКАУТОР", което не изключва сключването на договор с оператори, които доставят телевизионни и радио програми (чрез кабел или наземно разпръскване), защото тази цена за доставката на сигнала до радио и телевизионните приемници, не включва авторското възнаграждение за публичното изпълнение на защитеното произведение.
Съгласно § 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП, което е в редакция преди последното изменение на закона, но обхващащо процесния период от 2009 година "ползватели на произведения" са физическите и юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио - и телевизионни организация, кабелни оператори, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продецунти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица - разпространители. Според легалното определение след изм. в ДВ, бр. 25 от 25.03.2011 г., "
ползватели на произведения" са физическите и юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио - и телевизионни организации, предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или чуждестранни радио - или телевизионни програми, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица - разпространители.
От изложеното следва извода, че "Б. Х. С." ООД, гр. С., макар и да реализира последващо използване на музикални произведения чрез радио - и телевизионни приемници, се явява ПОЛЗВАТЕЛ, а не ПОТРЕБИТЕЛ на услугата, поради което следва да има съгласие за публично изпълнение на живо и чрез запис, за излъчване по безжичен път или предаване и препредаване по кабел на музикални или литературни произведения, които са били вече разгласени, по смисъла на чл. 58 от ЗАПСП, и по двете приложими за казуса редакции.
Това съгласие е чрез сключване на договори, на базата на Тарифата на ОКУП, като видно от тарифите, те са съобразени с населеното място, в което се намира обекта, броя обекти, категорията им, видът на заведението, периода на работа през годината, респ. месеца, брой места, брой легла, брой посетители и всичко това се договаря чрез преговори между двете страни, както и предвидените в тарифите отстъпки.
Що се отнася до цените в тарифите, те са икономически обосновани, съобразени с пазарната действителност, определени около средното равнище на цените в 6 държави с различно финансово положение и стандарт и не са нито необосновано високи, нито необосновано ниски. Разпоредбата на § 5, ал. 2 от ДР на ЗАПСП дава възможност за определяне на конкретния размер на възнаграждението по споразумение, като с изменението в ДВ, бр. 25/25.03.2011 г. и регламентацията в чл. 40е ЗАПСП се дава гаранция за обективност при определяне на размерите на възнагражденията за в бъдеще, от което може да се възползва молителят.
С оглед всичко изложено до тук, оплакванията в жалбата се преценяват като неоснователни и същата ще трябва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Б. Х. С." ООД, с адрес на управление: гр. С., ул. Д. И. № 7, представлявано от управителя Р. В. М., срещу решение № 1780 от 20.12.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК – 191/2011 година.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните по реда на чл. 138 АПК, че е изготвено.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Г. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. Г./п/ Т. П.
Г.М.