Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К. от гр. П. срещу решение № 489 от 21.07.2009 г. по адм. дело № 491/2009 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 932/22.04.2009 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Б.д (ОД на МВР), с която му е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, понастоящем Закон за българските лични документи (ЗБЛД), заглавието изменено със ЗИДЗБДС, обн. ДВ, бр. 82 от 2009 г.) – забрана за напускане на Р. Б. до изплащане на установените към държавата парични задължения.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК.

Ответникът – директорът на ОД на МВР - Благоевград, не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Като разгледа същата на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, я счете за неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, административният съд е приел, че в производството по издаване на принудителната административна мярка е безспорно установено, че жалбоподателят Н. К. има установени и изискуеми публични задължения към държавата в размер по-голям от посочения в чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – над 5000 лева. Счел е, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена по искане на публичен изпълнител от Агенцията за държавни...