Становище на съдия Янаки Стоилов

по мотивите на Решение № 6/2024 г. по к. д. № 15/2023 г.

Приемам решението на Съда и в основни линии споделям неговите мотиви, но смятам, че се налага задълбочаване и конкретизация на аргументацията на извода за противоконституционност на оспорената разпоредба от Закона за здравното осигуряване.

Правата на личността по отношение на здравето са част както от съвременното право на Република България, така и на международното право. Гарантирането и реализирането на тези права предполага създаване и функциониране на национални здравни системи, които притежават и поддържат определени характеристики. Лимитите за заплащане на медицинските дейности, въведени с чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, се разглеждат като средство за регулиране на разходите на лечебните заведения. Преценката за (не)съответствие на лимитите с Конституцията трябва да се прави с оглед на въздействието им върху няколко основни права и върху здравната система като цяло.

Според чл. 12, т. 1 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права (Пакта) държавите признават правото на всяко лице да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве, казано накратко и популярно – право на здраве. Това е първичното и определящо право по отношение на останалите права в сферата на здравеопазването и на съответните задължения на държавата за тяхното осигуряване. Мерките, които държавите вземат, за да се осъществи напълно това право, трябва да включват и мерките, необходими за създаване на условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест (чл. 12, т. 2, б. „d“). Обръщам внимание на тези разпоредби, защото Конституционният съд в решаването на спорове относно здравеопазването (Решение № 8/1998 г. по к. д. № 3/1998 г., Решение № 32/1998 г. по к. д. № 29/1998 г., Решение № 2/2007 г. по к. д. № 12/2006 г., Решение № 8/2012 г. по к. д. №...