Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „К”ЕООД срещу Решение от 08.08.08г. по адм. д. 3771/06г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) №469/23.03.06г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София-област, потвърден с Решение № 1477/06.07.06г. на Директора на дирекция "О”ООД против РА №469/23.03.06г., потвърден с Решение № 1477/06.07.06г. на Д”ОУИ” относно доначисления размер на ДДС за данъчен период 01.01.06г. – 31.01.06г. Съдът е приел, че извършена данъчна ревизия е проведена по общия ред, независимо от позоваването на специалната разпоредба на чл. 122 от ДОПК, която на практика не е приложена от ревизиращия екип при определяне на данъчната основа за облагане на дружеството. Според СГС законосъобразно данъчните органи са определили данъчната основа за облагане на доставките в данъчен период 01.01.06г. – 31.01.06г. по реда на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС отм. , защото „жалбоподателят не е доказал наличието на обективни пазарни предпоставки за продажба на стоката под тяхната покупна цена”. Така постановеното съдебно решение е неправилно.

Касационната инстанция констатира, че спорът е решен при липса на доказателства относно основни факти от значение за формиране на правните изводи. По делото липсват документи, от които да се установи извършването на облагаеми доставки през данъчен период 01.01.06г. – 31.01.06г. на стоките, описани в протокол № 1926283/16.09.05г. Не са представени данъчните фактури, отразяващи тези доставки, както и СД или дневник за продажби, от които да е възможно да се установи извършването на доставките, включително данъчната основа, по която е начислен данък от дружеството. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани с писмени доказателства, които не се намират по делото. В заключението на съдебната...