Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на Д. М. М. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила определение № 8553/14.06.2012г. на тричленен състав на Върховен административен съд - трето отделение, постановено по адм. д. № 7165/2012г. на ВАС. С него е оставено в сила определение от 24.04.2012г. по адм. дело № 9360/2011г. по описа на Административния съд - София град, в частта с която е прекратено производството по делото относно исковата молба на Д. М. М. срещу "Централен депозитар" АД и исковата молба е изпратена по подсъдност на Софийския градски съд. В искането се твърди, че са налице нови писмени доказателства, които се представят под опис и които са от съществено значение за правилното решаване на делото. С оглед това, се иска отмяна на посоченото определение и връщане на делото на административния съд.
Ответникът по искането Комисия за финансов надзор, чрез пълномощниците си В. М. и И. С., счита искането за недопустимо и неоснователно по подробни съображения, изложени в писмен отговор с характер на възражения по чл. 242, ал. 2 от АПК.
Ответникът по искането "Централен депозитар" АД, чрез пълномощника си юр. Д. В., счита искането за недопустимо, а при условията на евентуалност – неоснователно, по подробни съображения, изложени в писмено становище.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от заинтересована страна. Сочените като нови писмени доказателства са изпратени на искателя на 05.10.2012г. и 17.10.2012г., и тъй като искането за отмяна е подадено на 03.12.2012г., то е в тримесечния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК.
Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно.
Изтъкнатите в искането съображения за отмяна в действителност представляват касационни оплаквания, тъй като имат отношение към правилността на определението. Определението на тричленния състав на Върховния административен съд обаче не може да бъде проверявано за правилност, каквито се оплакванията на искателя, тъй като не подлежи на обжалване. Производството по отмяна е извънредно, извънинстанционно производство, в което решенията и определенията се преглеждат от гледна точка на специални, посочени в закона, основания. Установяването на тези специални основания от съда по отмяната създава вероятност решението или определението да е неправилно, поради което то се отменя и делото се връща за ново разглеждане.
В случая искането се основава на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, според която актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като актът е влязъл в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.
В разглежданата хипотеза нови обстоятелства или доказателства, в смисъла по-горе, не са посочени от искателя и не са представени по делото. Представените с искането две писмо от Министерство на финансите, решение на Министерски съвет и Концепция за интеграция, касаят дяловото участие на държавата в "Централен депозитар" АД и намеренията за приватизацията му. От тяхното съдържание не може да се направи извод за наличие на ново обстоятелство или ново доказателство, което да е от съществено значение за изхода на делото, дори и да са били неизвестни за страната. Сочените писмени доказателства не са нови такива по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Освен това те не са и от значение за делото, тъй като доводите, изложени въз основа на тях, са по съществото на спора, а в това отношение е проведен касационен контрол. Затова не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на определението на това основание.
С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна "Централен депозитар" АД за присъждане на разноски, ще следва искателят да се осъди да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определен съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4, във вр. чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия съдебен петчленен състав, на основание чл. 244, ал. 1 АПК РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. М. М. от гр. С. по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила определение № 8553/14.06.2012г. на тричленен състав на Върховен административен съд - трето отделение, постановено по адм. д. № 7165/2012г. по описа на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА Д. М. М. от гр. С. да заплати на "Централен депозитар" АД сумата 150 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Г. М./п/ Т. П./п/ К. К. К.К.