Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Л. Б. от гр. П., обл. Благоевград, против

Решение №397/23.07.2010 г., постановено по адм. дело №348/2010 г. по описа на Административен съд Благоевград , с което е отхвърлена жалбата му срещу

Заповед №734/01.03.2010 г. на директора на ОД – МВР гр. Б.д,

относно налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „забрана за напускане на Р. Б." , на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материолнаправните разпоредби и съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба – директора на ОД – МВР гр. Б.д

, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С решението по цитираното дело Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Р. Л. Б. срещу

Заповед №734/01.03.2010 г. на директора на ОД – МВР гр. Б.д,

относно налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „забрана за напускане на Р. Б." , на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Р. Б. е налице хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД и предпоставките на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. „а” от Данъчно-осигурителния...