Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Й. Т., М. М. и О. Б. срещу решение № 10443 от 12.07.2011 г. по адм. д. № 317/2011 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се потвърди решението на КЗД.

Министърът на вътрешните работи не оспорва жалбата.

Комисията за защита от дискриминация взема становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - петчленен състав на втора колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд е обявил за нищожно решение № 273/03.12.2010 г. по преписка № 253/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта с която на министъра на вътрешните работи е дадено предписание в качеството на публичен работодател да не прилага нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР като основание за прекратяване на служебни правоотношения на кадровите служители в МВР като противоречаща на чл. 21 ЗЗДискр. и Директива 2000/78 и представляваща непряка дискриминация по смисъла на § 1, т. 7, във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 ЗЗДискр. Отменил е решение № 273/03.12.2010 г. по преписка № 253/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР представлява непряка дискриминация като вид акт по смисъла на § 1, т. 7, във връзка с чл. 4, ал. 3 и ал. 1 ЗЗДискр. и чл. 2, § 2, б. „б” от Директива 2000/78, както и в частта, с която е установена пряка дискриминация на основата на признаците „възраст” и „лично положение” по смисъла на...