Становище на съдията Маргарита Златарева

І. Предмет на първата част от решението е тълкуване на чл. 150, ал. 1 в частта относно правомощието на ВКС и ВАС да сезират КС. Необходимостта да се напише становище по мотивите на решението в тази част е несъгласието с начина, който е използван, за да се стигне до направения извод; мнението, че много други и допълнителни съображения съществуват, за да се направи заключението, че право да сезират КС по чл. 150, ал. 1 от Конституцията имат освен пленумите на ВКС и ВАС, още и общите събрания на отделните колегии.

1. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията е общата разпоредба, посочваща кои субекти могат да сезират КС за осъществяване на всички посочени в чл. 149, ал. 1 от Конституцията негови правомощия. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията е частен случай на възможността двата върховни съда да могат да сезират КС. Тя се отнася само до едно от правомощията на КС – това по чл. 149, ал. 1, т. 2. Затова избраният подход в тълкувателното решение чрез конкретната хипотеза на чл. 150, ал. 2 да се обясняват смисълът и съдържанието на общата разпоредба считам за неточен.

За осъществяване на целите на правно тълкуване се използват както общите логически методи на изследване, така и специфичните за правото методи. Общ логически метод е формалнологическият метод на дедукцията – преминаване от общото към частното, от типичното към специфичното. Към юридическите методи на тълкуване спадат: нормативният метод – за изясняване на смисъла и съдържанието, вложени от законодателя, на понятията, сравнително-историческият метод и методът на сравнителноправното съпоставяне.

Обратно на утвърдените методи за тълкуване в решението на КС се започва с обсъждане съдържанието на конкретната хипотеза (частния случай), каквато е разпоредбата на чл. 150, ал. 2, за да се обоснове смисълът на общата хипотеза – каквото е участието на ВКС и ВАС...