Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), подадена чрез процесуалния й представител ст. юрк. М.А, против решение № 1238/26.02.2019 г., постановено по адм. дело № 11710/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). По развити в касационната жалба съображения за неправилност и необоснованост на оспореното решение отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК, се иска неговата отмяна. Не се претендират разноски по делото. Касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Ответната страна - Министерски съвет на Р. Б, редовно призован, не взима становище по делото и не изпраща представител.

Ответната страна - Р.Б, лично в съдебно заседание заявява, че не оспорва подадената от КЗД касационна жалба. Подкрепя искането за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и моли за постановяването на друго, с което да се уеднакви стандартът за признаване като осигурителен стаж на времето на обучение във военните училища спрямо всички лица, завършили тези училища, тъй като те са били поставени при едни и същи условия, започнали са и са завършили по едно и също време, а в крайна сметка им се признава различен осигурителен стаж.

Ответната страна - М.Г, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Ответната страна - Министерство на труда и социалната политика, чрез пълномощник по делото юрк.. Ш, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.

Ответната страна - Управителят на Националния осигурителен институт, в депозирано по делото писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк.. А, заявява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, в изпълнение на задължението си по чл. 218 АПК, като взе предвид релевираното касационно основание, обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, чийто акт е бил отменен с решението на АССГ - предмет на разглеждане в настоящото производство.

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт. По същество на спора първоинстанционният съд, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, е приел, че оспореното пред него решение № 407/03.10.2018 г. по преписка № 154/2016 г. на КЗД, е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.

Административното производство пред КЗД е образувано по жалба на Р.Б и жалба на М.Г, приети за разглеждане в рамките на едно общо производство по преписка № 154/2016 г. Съдържащите се в инициативните документи оплаквания на двамата жалбоподатели са за извършена спрямо тях дискриминация в резултат на действието на правилото, заложено в чл. 44, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (приета с ПМС № 30 от 10.03.2000 г., обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., последващи изм. и доп., наричана по-нататък “НПОС”) и в Заповед на министъра на отбраната ОХ-468/16.12.1996 г., издадена въз основа на ПМС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.), съгласно което времето на обучение на курсанти и школници в сержантските отм. шинските) средни военни училища се признава за осигурителен стаж за целите на пенсионното осигуряване, но само по отношение на периода след навършване на пълнолетие на обучаващите се лица. Макар при подаване на жалбите до КЗД оплакванията на Божилов и Георгиев да не са били обвързани с посочване на конкретни по-неблагоприятни последици, възникнали за тях при подаване на документи за пенсиониране, жалбоподателите твърдят, че по-неблагоприятните последици се изразявали именно във възможността, в един определен бъдещ момент да не могат да упражнят правата си по Кодекса за социално осигуряване (свързани с пенсиониране на военнослужещи съгласно § 49 от Закон за изменение и допълнение към КСО) поради недостатъчен осигурителен стаж, вследствие непризнаването на пълния период на обучение.

С оспорения пред АССГ административен акт – решение № 407/03.10.2018 г. по преписка № 154/2016 г. на КЗД, решаващият орган, след анализ на приложимата правна уредба, е достигнал до извода, че съдържащото се в чл. 44, ал. 1 от НПОС правило, съгласно което времето на обучение на курсанти и школници се признава за осигурителен стаж единствено по отношение на периода, реализиран след навършване на пълнолетие от съответното лице, представлява форма на непряка дискриминация по признак “възраст”, тъй като третира по различен начин лица, намиращи се в сходно положение - младежите, завършили сержантски отм. шински) средни училища от един и същи випуск (с призната редовно отбита военна служба), на които периодът на обучение е признат в различна степен като трудов и осигурителен стаж при пенсиониране, в зависимост от датата, на която навършват пълнолетие. Извода си Комисията е подкрепила с аргумент, че цитираното правило поражда различни правни последици за преминаващите обучение като курсанти и школници в зависимост от това кога навършват пълнолетие, като така установената разлика в третирането им не намира оправдание в конкретна, обективна, определена от закона цел. Комисията е посочила, че в случая не може да намери приложение хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 8 ЗЗДискр., нито която и да било друга законна цел, тъй като е налице непропорционално ограничаване на правата и интересите на лицата, които са били наборни военнослужещи и/или са взели участие в обучение като курсанти и школници преди навършване на пълнолетие. Подобно ограничаване не би могло да бъде обективно оправдано със законосъобразна цел, поради което и неравното третиране следва да се квалифицира като “непряка дискриминация” по признак “възраст”, чийто извършител е Министерски съвет на Р. Б, доколкото дискриминацията произтича от подзаконова разпоредба, приета с акт на централния колективен орган на изпълнителната власт.

Въз основа на тези доводи, изложени в обстоятелствената част на административния акт, КЗД е постановила диспозитив, с който установява, че посредством Заповед на министъра на отбраната ОХ-468/16.12.1996 г. и нормата на чл. 44 от НПОС е въведено различно третиране между лицата, завършили сержантски средни училища от един и същи випуск, по отношение на периода на обучението им във военното училище, който им се зачита като трудов и осигурителен стаж при пенсиониране, в зависимост от рождената им дата, което представлява форма на “непряка дискриминация” по смисъла на чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗЗДискр., на основата на признак “възраст”, както и установява, че посредством изменената с ПМС № 217 от 29.08.1996 г. разпоредба на чл. 81 от Правилник за прилагане на Закон за пенсиите - ППЗП отм. и приетата с ПМС № 30/2000 г. разпоредба на чл. 44 от НПОС, Министерският съвет на Р. Б е допуснал въвеждането на непряка дискриминация по признак “възраст”.

В тази си част решението на КЗД е било оспорено от Министерски съвет на Р. Б пред АССГ, който с решение от 26.02.2019 г. по адм. дело № 11710/2018 г., е отменил обжалвания административен акт в посочената част като материално незаконосъобразен.

За да достигне до извод за незаконосъобразност на решението на КЗД, първоинстанционният съд, след извършен обстоен анализ на релевантните за спора факти и приложимата към тях материалноправна уредба, е приел, че в случая атакуваният текст на чл. 44 от НПОС и Заповед ОХ-468/16.12.1996 г. на министъра на отбраната не са относими спрямо жалбоподателите Р.Б и М.Г.С е посочил, че както разпоредбата на подзаконовия нормативен акт - чл. 44 от НПОС, така и административният акт - Заповедта на министъра на отбраната, не са били част от обективното право към релевантния за спора момент - периода между 1986 г. и 1990 г., през който жалбоподателите са се обучавали в средните военни училища. Поради това е приел, че като се е произнесла по отношение на недействащи и неотносими за случая подзаконова разпоредба и административен акт с преценка за осъществена дискриминация, КЗД е допуснала съществено процесуално нарушение, довело и до неправилното приложение на материалния закон.

Решението на АССГ е правилно досежно постановения с него краен резултат отм. яна на оспореното решение на КЗД. Съображенията, обуславящи извода за материална незаконосъобразност на административния акт, обаче се различават от изложените в първоинстанционния съдебен акт.

Релевантните за спора фактически обстоятелства са точно и ясно установени от решаващия състав, поради което не се налага същите да бъдат представяни повторно в мотивите към настоящото съдебно решение.

Правилно е очертан спорният по делото въпрос - съставлява ли дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗЗДискр., основана на признака “възраст”, зачитането като осигурителен стаж на периода на обучение на курсанти и школници единствено по отношение на времето след навършване на пълнолетие, доколкото нормата, закрепваща това правило (чл. 44 от НПОС), е действащо право към настоящия момент, но не и към момента, в който жалбоподателите Р.Б и М.Г реално са се обучавали във военни училища - между1986 г. и 1990 г.

При анализа на този въпрос, съдът е извършил неправилна преценка за неотносимост на разпоредбата на чл. 44 от НПОС към правното положение на двамата жалбоподателите. Това е така, тъй като независимо че разпоредбата става част от позитивното национално законодателство, считано от 01.01.2000 г. (т. е. след като лицата са завършили обучението си във военните училища), тя няма за предмет уредба на обществени отношения, свързани с провеждането на това обучение, нито закрепва права за обучаващите се, чието упражняване е възможно единствено към момента на обучение. Напротив, разпоредбата на чл. 44 от НОПС е част от нормативната база на осигурителното право и е насочена към регламентирането на конкретно правило относно признаването като осигурителен стаж за целите на пенсионното осигуряване на точно определен по характеристиките си период от време, касаещ специфична група субекти - действително изслужилите наборна военна служба и курсантите и школниците за времето на обучението им след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Видно от данните по преписката е, че към датата на сезиране на КЗД, жалбоподателите не са упражнили правото си на пенсия по реда на § 49 от Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряваме, приложим към военнослужещите. Именно във връзка с евентуално предстоящо подаване на заявление пред органите на НОИ за упражняване на това свое право Божилов и Георгиев изразяват опасенията си от дискриминационното прилагане спрямо тях на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от НПОС, по силата на която за осигурителен стаж няма да им бъде признат целият период на обучение във военното училище, а само този, който е изтекъл от момента на навършване на пълнолетие до завършване на обучението. В тази връзка, следва да се отбележи, че в практиката на Върховия административен съд трайно и безпротиворечиво е възприето становището, че периодът от постъпване на обучение във военното училище (когато лицето е непълнолетно) до датата, на навършване на пълнолетие, не следва да се зачита като осигурителен стаж по смисъла на чл. 44 от НПОС (Решение № 7017 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2017 г., VI о.; Решение № 9885 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2017 г., VI о.; Решение № 7667 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2016 г., VI о., Решение № 15867 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2016 г., Решение № 7595 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1265/2017 г., VI о.).

От цитираната практика на ВАС се налага изводът, че при определяне на осигурителния стаж на лицата, които са от категорията на визираните в чл. 44, ал. 1 от НПОС (в настоящия случай - обучавали се във военни училища в периода 1986 г. - 1990 г.), пенсионният орган следва да приложи именно тази разпоредба, която се явява по-благоприятна за тях спрямо действащата към 1986 г. - 1990 г. осигурителноправна норма на чл. 81 ППЗП отм. , действал до 1996 г.). Подробно и прецизно първоинстанционният съдебен състав е изяснил в хронологичен порядък развитието на законодателството, относимо към въпроса за зачитане като осигурителен стаж на периода на обучение във военните училища. Правилно е изведеното в тази връзка заключение, че по силата на посочения чл. 81 ППЗП отм. , действал до 1996 г.) за трудов стаж се е зачитало единствено времето, прекарано в редовна военна служба, т. е. периодът от 18-годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба, до момента на уволнението им. Нормата не е предвиждала зачитане за трудов стаж на периоди, приравнени на редовната военна служба. Периодът на обучение на курсанти и школници, в частта след навършване на пълнолетие на лицата, и като приравнен на изслужената наборна военна служба, е бил включен в изчисляването на трудовия стаж при пенсиониране едва с изменението на чл. 81 ППЗП отм. , в сила до 1996 г.) с § 42 от Постановление № 218 на Министерски съвет от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.), във връзка с приетия ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм. ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.). Така предвиденото правило относно зачитане периода на обучение на курсанти и школници в частта след навършване на пълнолетие, е възпроизведено и в действащата понастоящем разпоредба на чл. 44, ал. 1 НПОС.Он е изводът на първата инстанция, че с разпоредбата на чл. 81 ППЗП (ДВ, бр. 76 от 1996 г.), а впоследствие и с тази на чл. 44, ал. 1 НПОС (ДВ, бр. 21 от 2000 г.) е въведен по-благоприятен режим за категорията лица, към която принадлежат жалбоподателите, в сравнение с предходно приложимия за тях режим, действал към момента на провеждане на обучението им във военните училища. Поради това и в един определен бъдещ момент, когато те пристъпят към упражняване на правото си пенсия, пенсионният орган следва да се съобрази с правилото, установено в чл. 44, ал. 1 НПОС и да включи при изчисляване на осигурителния им стаж периода на обучение от момента на навършване на пълнолетие до завършване на военното училище.

Гореизложеното обуславя неправилност на извода на административния съд за неотносимост спрямо жалбоподателите на атакуваната като дискриминационна разпоредба на чл. 44, ал. 1 НПОС. Що се отнася до включването в предмета на делото и на оспорената от М. Г. З на министъра на отбраната ОХ-468/16.12.1996 г., издадена въз основа на ПМС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.), правилно е съобразено от съда, че същата представлява административен акт с еднократно действие, свързан с приложението на чл. 81 ППЗП (ДВ, бр. 76 от 1996 г.). Доколкото последната разпоредба е била отменена с приемането на НПОС (ДВ, бр. 21 от 2000г., в сила от 01.01.2000 г.), то изгубила своето правно действие е и Заповед ОХ-468/16.12.1996 г. на министъра на отбраната. Независимо от това, разглеждането на Заповедта, в светлината на правилото по чл. 81 ППЗП (ДВ, бр. 76 от 1996 г.), от страна на КЗД в рамките на административното производство по установяване извършването на дискриминация, а впоследствие и от съда в производството по оспорване на административния акт, не съставлява нарушение на материалния закон, годно да обоснове само по себе си основание за незаконосъобразност на произнасянето на Комисията или на съда. Причината е, че оспореното като дискриминационно съдържание на Заповедта на практика се отнася пряко до прилагане на правилото на чл. 81 ППЗП (ДВ, бр. 76 от 1996 г.), възпроизведено в чл. 44, ал. 1 НПОС.Пвайки се на Заповедта и на чл. 44, ал. 1 от НОПС, жалбоподателите претендират, че правото им на пенсия би било неправомерно ограничено поради недостиг на осигурителен стаж в резултат от действието на това правило, съгласно което за такъв ще бъде зачетен не целият период на обучение във военното училище, а само този след навършване на пълнолетие.

По същество на така заявената от Божилов и Георгиев претенция пред КЗД, която е била уважена от специализирания орган и впоследствие оспорена от засегнатата страна - Министерски съвет на Р. Б пред АССГ, който е отменил решението на КЗД, но с други мотиви, настоящият тричленен касационен състав излага следните съображения от правна страна:

С разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от НПОС признаването на времето на обучение на курсанти и школници като осигурителен стаж е нормативно обвързано с критерия възраст. Същият критерий, макар и не изрично споменат в разпоредбата, реално съществува и по отношение на другата група субекти, визирани в чл. 44, ал. 1 НПОС - изслужилите наборна военна служба лица. Изводът следва от анализа на законодателството, което урежда въпросите на наборната, преди това редовната, военна служба. Към периода, посочен в жалбите до КЗД - 1986 г. - 1990 г., е действал Законът за всеобщата военна служба в Н. Р. Б, съгласно чл. 21 от който на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителни войски. Впоследствие, в чл. 97 от приетия ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 28.02.1996 г. и отм., ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) е предвидено, че на наборна военна служба подлежат всички мъже, които са навършили 18 години и са годни за военна служба. От цитираната нормативна уредба се извежда по категоричен начин, че периодът на действително изслужена редовна, съответно наборна военна служба, който се признава като осигурителен стаж за целите на пенсионното осигуряване, е период, реализиран след навършване на пълнолетие.

Аналогично, по отношение на курсантите и школниците от сержантските отм. шинските) средни военни училища (чието успешно завършено обучение във военното училище се признава за отбита редовна военна служба) е предвидено фиксиране на релевантния период на обучението, който да бъде зачетен като осигурителен стаж при пенсиониране, в зависимост от същия критерий - “възраст”, конкретно определена в случая с навършването на пълнолетие. Без съмнение, установяването на единен критерий (навършени 18 години) при зачитането за осигурителен стаж на времето, прекарано в действително изслужена редовна/наборна военна служба или в обучение като курсант/школник в средно военно училище, се подчинява на целите на пенсионноосигурителното законодателство. Използването на критерия възраст по отношение на двете групи лица, визирани в чл. 44, ал. 1 от НПОС, се явява необходим елемент от преценката за фиксиране на обективни граници на периодите, които да бъдат зачетени от законодателя като време, през което тече осигурителен стаж, въз основа на който лицето да може да упражни правото си пенсия. Уредбата, която дава право на курсантите и школниците, обучаващи се в средни военни училища, да включат в общия си осигурителен стаж и периода на обучение след навършване на пълнолетие, в действителност създава за тях едно привилегировано положение, тъй като обучението им във военните училища, по съдържание и функции, не съставлява дейност, идентична с тази, изпълнявана при действителното отслужване на редовната/наборната военна служба. Последната е свързана с реалното изпълнение на един конституционно установен дълг, обвързващ всички младежи, навършили изискуемата 18-годишна възраст. През съответния период тези лица са били лишени от възможността да учат, да работят или да осъществяват друг вид дейност от сферата на личния им или на обществения живот, поради което е въведена възможността този период да им бъде зачетен за осигурителен стаж. На свой ред, посредством обучението си във военните училища курсантите и школниците реализират правото си на образование, което са упражнили по собствено желание с всички произтичащи от това права и задължения. На тях също, като подготвящи се за бъдеща професионална работа във въоръжените сили на Р. Б, законодателят е признал възможността да им бъде зачетен като осигурителен стаж при пенсиониране периодът на обучение, но само считано от момента на навършване на пълнолетие.

Формално погледнато, прилагането на този критерий действително води до положение, в което на съвипускниците, родени в една и съща година, постъпили и завършили по едно и също време военното училище, ще им бъде признат различен осигурителен стаж в зависимост от конкретната дата на раждане. Подобни последици обаче, дори и да бъдат възприети като житейски несправедливи, от правна страна не обективират състав на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗДискр. вследствие на наложено с привидно неутрална разпоредба различно третиране между споменатите лица, обучавали се по едно и също време в едно и също военно училище, но родени на различни дати.

В случая, фиксираният в чл. 44, ал. 1 от НПОС критерий “след навършване на пълнолетие” по отношение периода на обучение, подлежащ на установяване и отчитане като осигурителен стаж, съставлява обективно обстоятелство, което отговаря на изискването за възраст, установено за целите на пенсионното осигуряване по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 8 ЗЗДискр. Налице е визираната в тази разпоредба хипотеза, която изрично изключва дискриминацията при въведено от закона изискване за възраст за целите на пенсионно осигуряване. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 8 ЗЗДискр. е приета изцяло в съответствие с приложимото към разглежданата материя законодателство на Европейския съюз, конкретно - Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. В § 2 на чл. 6 от същата, озаглавен “Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст”, изрично е предвидено, че държавите-членки могат да регламентират фиксирането на възраст за достъп до социално-осигурителни схеми, право на пенсия или обезщетение за инвалидност, включително определянето в съответствие с тези схеми на различна възраст за работници или служители или групи или категории, като използването на критерия възраст в посочения контекст не следва да се счита за дискриминация на основание “възраст”, стига да са налице гаранции, че не се създават условия за дискриминация на основание пол. Посочената норма дава възможност в националното законодателство да бъдат въведени правила, в рамките на изключенията по чл. 2, § 2, б. "б", i от Директивата, в случаите когато привидно неутралната разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. Министерският съвет на Р. Б, съобразявайки се с цитираните разпоредби на съюзния правен акт и съответстващата им норма на вътрешното право - чл. 7, ал. 1, т. 8 ЗЗДискр., е въвел правилото на чл. 44, ал. 1 от НПОС при наличие на обективна, законово оправдана цел, свързана с осъществяване на пенсионно-осигурителната дейност спрямо визираните групи лица. Както е известно, при изчисляване на осигурителния стаж за пенсиониране се взимат предвид определени времеви периоди, нормативно обвързани с фактора заетост или с друг обективно установен критерий. В конкретния случай, разпоредбата на чл. 44, ал. 1, предложение второ от НОПС урежда специфичната хипотеза на признаване за осигурителен стаж на периода на обучение в специализирано средно училище, а именно военно, при което е поставена и една обективна граница за определяне точната продължителност на този период - от момента на навършване на пълнолетие на обучаващите се лица. Тази граница се явява необходима, подходяща и съразмерна мярка за постигане на уеднаквен стандарт при зачитането на осигурителния стаж на лицата, заети с военна служба - както тези, действително отслужили редовна/наборна военна служба (т. е. младежи, навършили 18 години), така и тези, завършили обучение на курсанти и школници в сержантските отм. шинските) средни военни училища, които постъпват на обучение преди навършване на пълнолетие, но за осигурителен стаж се признава единствено периодът след навършване на 18-годишна възраст. Уеднаквеният стандарт при зачитането на осигурителния стаж на тези лица по смисъла на чл. 44, ал. 1 от НПОС не означава еднакъв по продължителност признат осигурителен стаж както между всички съвипускници от една и съща година на обучение във военните училища, така и между тях и срочнослужещите, отслужили редовна военна служба. Така произтичащите естествени разлики в осигурителния стаж, на които на практика се позовават жалбоподателите пред КЗД, са обстоятелства от обективната действителност, които не подлежат на нормативна регламентация и спрямо които не може да бъде осъществен законосъобразен административен или съдебен контрол, още по-малко същите биха могли да обусловят сами по себе си наличие на дискриминационно проявление на нормата на чл. 44, ал. 1 от НПОС.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение на КЗД в частта, с която е прието за установено, че посредством Заповед ОХ-468/16.12.1996 г. на министъра на отбраната и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж е въведено различно третиране между обучаващите се лица от един и същи випуск на сержантските средни училища, като така е осъществена форма на непряка дискриминация по признак “възраст” от страна на Министерски съвет на Република, е постановено в явно противоречие с приложимите материалноправните разпоредби на ЗЗДискр. и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. С тези мотиви се доказва наличие на основанието за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК на обжалвания пред АССГ административен акт.

Ето защо, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразно на решение № 407/03.10.2018 г. по преписка № 154/2016 г. на КЗД, макар и въз основа на различни доводи, и го е отменил в оспорената му част, първоинстанционният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт.

По изложените съображения, настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна.

Разноски в касационното производство не са претендирани от ответните страни, оспорили касационната жалба, поради което такива не следва да бъдат присъждани, въпреки изхода на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1238/26.02.2019 г., постановено по адм. дело № 11710/2018 г. по описа на Административен съд – София-град.

Решението не подлежи на обжалване.