Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П.А, чрез пълномощника адв. С.Г срещу решение № 306 от 12 януари 2018 год., постановено по адм. дело № 11663 от 2016 год., по описа на Административен съд - София град. С него е отхвърлен предявения от П.А иск за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за 6-месечен период, през който не е бил на държавна служба до пълния претендиран размер, като е извършено прихващане, както и частично иска за присъждане на лихва за забава, и изцяло иска за присъждане на законната лихва.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение в конкретно посочени негови части, като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция.

Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез пълномощника юрисконсулт Танчев в писмена защита и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност и необоснованост.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София - град е образувано по искова молба на П.А срещу Държавна агенция за бежанците, с която е предявен иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за присъждане на обезщетение...