Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.В срещу Решение № 2646/12.12.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 1376/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на мълчалив отказ на кмета на община К. за учредяване на право на прокарване на отклонение от общата мрежа и техническата инфраструктура на канализационно отклонение през чужд имот, представляващ ПИ с идентификатор 36498.504.2446, по заявление от 09.01.2018 г., за отвеждане на повърхностни води от ПИ с идентификатор 36498.504.2455 по КККР на гр. К..

Ответниците – кметът на община К., Г.С и В.С, са на становища за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Пред административния съд е обжалван мълчалив отказ на кмета да издаде позитивен акт по чл. 193, ал. 3 ЗУТ за учредяване на правото на прокарване със съдържанието по ал. 1 на текста. По повод на изрично указание на съда, волята на жалбоподателя е изразена и в уточняваща молба от 22.05.2018 г. В съответствие с диспозитивното начало в съдебния административен процес – чл. 126 АПК, съдът дължи произнасяне именно по заявения от страната предмет на оспорване.

2. Заявлението на Велинов е разгледано от назначената от кмета на общината комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, която с протоколно решение от 12.03.2018 г. е приела, че не са налице условията за започване на процедура по чл. 193, ал. 3 ЗУТ и за определяне на обезщетение.

а. Решението на комисията недвусмислено обективира отказ за изготвяне на оценка за обезщетение на собствениците на засегнатия от прокарването на канализационно отклонение имот. Комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ е орган по устройството на територията, чийто актове са индивидуални административни и подлежащи на самостоятелен съдебен контрол – ал. 3 на текста, независимо...