ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдията Филип Димитров по конституционно дело № 9 от 2021 г.

Не съм съгласен с решението и аргументите на мнозинството за отхвърляне на искането за обявяване на атакуваните разпоредби за противоконституционни, в частност чл. 206, ал.1 и чл. 208, ал. 1 само в частта „В случаите по чл. 212, ал. 5 и чл. 269“ и произтичащото от тях последно изречение на чл. 209, ал. 3 (с което останалите оспорени не биха били в противоречие с Конституцията) по следните съображения:

Член 206, ал. 1 постановява че всички избиратели (освен в случаите на чл. 212, ал. 5 и чл. 269) имат право да гласуват единствено с машини. Първата фраза на чл. 208, ал. 1 ограничава използването на хартиени бюлетини, а чл. 209, ал. 3 поради горните две разпоредби предвижда неравен брой бюлетини за равен брой избиратели в различните секции. Ако би обявил тези текстове за противоконституционни, Конституционният съд не би създал никаква празнота в правната уредба на изборите, а само би възстановил възможността на избирателите в секциите, където могат да се осигурят машини да изберат по какъв начин да гласуват.

При разглеждането на искането следваше да се има предвид следното:

Очевидно несъстоятелно е твърдението, лансирано в Народното събрание като мотив за въвеждане на безалтернативното машинно гласуване, че то е някаква посъвършена форма на гласоподаване, гарантираща вота срещу изкривявания и манипулации. В Европа машинното гласуване е повсеместно отхвърлено поради сериозни доводи в обратния смисъл. Във всички европейски държави, в които е експериментирана такава форма на гласуване, тя е изоставена. С машини се гласува само в един район в Белгия – регион Брюксел, при това по различна процедура. (Съпоставка със САЩ е ирелевантна, тъй като там „машинното гласуване“ става по друга технология и е една от няколко възможни опции.) В същото време тази форма се прилага в Бразилия, Венецуела и Бутан. Законодателят разбира се има право...