Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу определение № 68 от 30.04.2020г. по в. ч.гр. д. № 118 / 2020г. на Апелативен съд – В. Т, с което е потвърдено определение № 37 от 22.01.2020г. по т. д.№ 427/2019г. на Окръжен съд – Русе, с което е върната исковата молба на банката в несъстоятелност против „Дунарит“ АД, поради недопустимост на иска и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно, тъй като не са налице процесуални пречки за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 29 ЗТР. Поддържа, че е нарушен общият за регистърното производство принцип за хронологична последователност при разглеждане на заявленията за вписване, заличаване и обявяване, установен в чл. 19, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Посочил е, че в случая регистърното производство по предходно заявление Г1, с вх.№ 20161102142543/02.11.2016г., за обявяване на решението по чл. 194, ал. 4 ТЗ, е било спряно и по него липсва произнасяне, поради което не е настъпило процесуалното условие, обуславящо произнасянето по процесното заявление Г1, с вх.№ 20161103163640/03.11.2016г.

Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството по т. д. № 427/2019 година по описа на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявен от „Корпоративна търговска банка” АД /н/ против „Дунарит” АД иск с посочено правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ (ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ). Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че извършеното на 07.03.2017г. вписване на по - късно подадено по партидата на „Дунарит” АД Заявление Г1, с вх. № 20161103163649/3.11.2016г., за обявяване на решение от 29.01.2016 година на Общото събрание на акционерите за отпадане предимствата на акционерите по чл. 194, ал. 4 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) е нищожно - вписано е при постановено на основание чл. 536 от ГПК спиране на вписването.

С оглед на изложените в исковата молба и уточняващата молба обстоятелства, въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване нищожност на извършено на 7.03.2017 година по партидата на „Дунарит” АД обявяване на решение от 29.01.2016 година на Общото събрание на акционерите в дружеството за отпадане предимствата на акционерите по чл. 194, ал. 4 ТЗ, заявено със Заявление Г1 с вх. № 20161103163640/3.11.2016 година, като обявено при постановено на основание чл. 536 ГПК спиране на регистърното производство.

С определение № 37/22.01.2020г. по т. д. № 427/2019 година на Окръжен съд-Р у. е върната исковата молба на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ против „Дунарит” АД, поради недопустимост на иска, и производството по делото е прекратено. Първостепенният съд е приел, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е приложима само при вписване на подлежащи на вписване обстоятелства, не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия по отношение на обявени актове; липсва правен интерес за „Корпоративна търговска банка” АД /н/ от предявяване на иска (абсолютна процесуална предпоставка) - същият е обоснован с евентуално бъдещо вписване, една от чийто предпоставки е атакуваното обявяване, а не с последното.

За да постанови атакуваното определение, решаващият апелативен състав е изложил съображения, че в разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ са разграничени подлежащите на вписване обстоятелства от актовете, които се обявяват (чл. 4 и чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ), по различен начин са уредени действието на вписването (чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ) и на обявяването (чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ), начина на извършване на вписването, заличаването и обявяването (чл. 22, ал. 2 и 3 ЗТРРЮЛНЦ). Вписването доказва съществуването на вписаните обстоятелства, а обявяването – на обявените актове, и създава за тях презумпция, че са публично известни, но не установява верността на обстоятелствата, удостоверени в обявените актове. Съдържанието на обявените актове може да се опровергава в други съдебни производства, образувани за защита на нарушени права, без да е необходимо предявяването на специален установителен иск за защита срещу самото обявяване. Прието е, че в чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ е регламентирано заличаване на вписването при уважаване на иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ или отмяна на решение на орган на търговеца или на орган на юридическо лице с нестопанска цел, въз основа на което е извършено вписване, но липсва разпоредба за „заличаване” на обявени актове. Изложени са съображения, че целената с иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ защита е заличаване на вписано обстоятелство, каквато не може да се постигне при обявен акт. Посочено е, че последователно в съдебната практика се приема, че защитата по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е приложима само срещу вписване на обстоятелства, като нормата не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и относно обявени актове (в този смисъл определение № 786/28.11.2013г. по т. д. № 3331/2013г. на II т. о. на ВКС; определение № 40/25.01.2017г. по ч. т. д. № 2070/2016г. на I т. о. на ВКС; определение № 480/25.07.2017г. по т. д. № 342/2017г. на II т. о. на ВКС). В чл. 194, ал. 4 ТЗ е предвидено, че решението за ограничаване или отпадане на предимствата на акционерите при издаване на нови акции се представя в търговския регистър за обявяване, а не за вписване. Обстоятелството, че обявяването на визираното в чл. 194, ал. 4 ГПК решение е елемент от фактическия състав на увеличаването на капитала под условие, не е основание да се направи друго заключение. Подлежащите на вписване обстоятелства са изрично предвидени в закон, както и актовете, които се обявяват. От предметния обхват на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е изключена защитата срещу подлежащи на обявяване актове.

След анализ на изложените от представителите на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ обстоятелства, съдът е направил и извод за липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Посочил е, че с молба с вх. № 544/17.01.2020г. на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ е посочено: „При вписване на увеличението на капитала на „Дунарит” АД правата и законните интереси на банката ще бъдат накърнени…”; „...обявяването на решение от 29.01.2016г. на Общото събрание на акционерите, в частта, в която е взето решение за отпадане предимствата на акционерите по чл. 194, ал. 4 ТЗ, е съществена предпоставка да бъде валидно взето решението за увеличаване на капитала, заявено за вписване с подаденото Заявление А5 с вх. № 20161102145523 по партидата на „Дунарит” АД.” С Решение № 37/13.03.2017г. по в. т. д. № 54/2017г. на Апелативен съд - В. Т са отменени решение № 185/22.11.2016 година по т. д. № 395/2016 година на Окръжен съд - Русе; Отказ № 20161102145523/3.11.2016г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по Заявление А5 № 20161102145523/2.11.2016 година по партидата на „Дунарит” АД; указано е на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър по партидата на „Дунарит” АД обстоятелствата, заявени със Заявление А5 № 20161102145523/2.11.2016 година. В мотивите на решението е прието, че на 07.03.2017г. е обявено решението по чл. 194, ал. 4 ТЗ. Налице е произнасяне на съда във връзка с отказа на длъжностното лице по регистрацията да впише увеличаване на капитала на дружеството по Заявление А5 с вх. № 20161102145523 по партидата на „Дунарит” АД, макар и към настоящия момент увеличаването на капитала да не е отразено по партидата на юридическото лице. С оглед горното и изложените от представителите на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ обстоятелства, решаващият състав е приел, че не може да се направи извод за наличие на правен интерес от предявяване на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.Ественият защитим интерес при предявен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е заличаване за в бъдеще на вписаните по партидата на съответното юридическо лице обстоятелства, но тази разпоредба е неприложима за обявени актове. Посочено е и, че защитата на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ не може да се осъществи и по реда на чл. 124, ал. 4 от ГПК с оглед ограничения обхват на установителния иск за факти.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Какъв е характерът, какви са правното значение и последици на предвиденото в чл. 194, ал. 4 ТЗ изискване за предварително обявяване на решението на общото събрание за ограничаване или отпадане на правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 и 2 ТЗ в Търговския регистър и може ли действието му по аналогия да се приравни на вписване, доколкото се явява необходима предпоставка за валидно вземане на решение по чл. 195 ТЗ?; 2/ Приложима ли е защитата по чл. 29, ал. 1 ЗТР по отношение на обявяването на решение на общо събрание по чл. 194, ал. 4 ТЗ с оглед характера и целите на изискуемото предварително обявяване на акта?; 3/ При подадени няколко поредни заявления за обявяване на акта по партидата на търговско дружество с напълно идентично наименование, съдържание и предмет на искането и акта, подлежащ на обявяване, следва ли подадените заявления да се разглеждат от длъжностни лица при съблюдаване поредността на заявлението им за обявяване в търговски регистър?; 4/ Допустимо ли е произнасяне на длъжностно лице по регистрация по заявление за обявяване на акт по чл. 194, ал. 4 ТЗ преди окончателното приключване на регистърното производство по предходно подадено заявление за обявяване на същия акт?; 5/ Какъв е видът на порока на извършено обявяване на акта по чл. 194, ал. 4 ТЗ, при постановено на основание чл. 536 ГПК спиране на регистърното производство по предходно подадено заявление за обявяване на същия акт?; 6/ Какъв е редът за защита срещу незаконосъобразно извършено обявяване на акт по чл. 194, ал. 4 ТЗ по партидата на дружество в търговски регистър, в хипотезата на спиране на регистърното производство по предходно подадено заявление за обявяване на същия акт по реда на чл. 536 ГПК?; 7/ Подаването на заявление за обявяване на акт по чл. 194, ал. 4 ТЗ, следващо момента на подаване на заявлението за вписване на взето решение за увеличаване на капитала и съответно – обявяването му преди да е приключило регистърното производство по подаденото заявление за вписване увеличаването на капитала с окончателен съдебен акт, изпълнява ли изискването по чл. 194, ал. 4 ТЗ за предварително обявяване на решението на общото събрание за ограничаване или отпадане на правото на акционерите по чл. 194, ал. 1 и 2 ТЗ в търговския регистър?”. Касаторът се позовава на наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Сременно цитира следната съдебна практика: решение № 297/03.05.2004г. по гр. д.№ 1022/2003г. на II-ро т. о. на ВКС, решение № 788/07.12.2006г. по т. д.№ 411/2006г. на ВКС, решение № 212/25.09.2008г. по в. гр. д.№ 293/2008г. на ВтАС, решение № 161/19.06.2006г. по в. гр. д.№ 234/2006г. на ВтАС, решение № 98/24.03.2008г. по т. д.№ 37/2005г. на ОС-Русе, решение № 176/24.11.2017г. по т. д.№ 389/2017г. на I-во т. о. на ВКС и решение № 109/15.07.2015г. по т. д.№ 258/2014г. на I-во т. о. на ВКС.

Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол.

Въпреки че решаващият състав е приел, че обявяването на решението на Общото събрание на акционерите по чл. 194, ал. 4 ТЗ не представлява вписване в търговския регистър и по отношение на него е неприложима защитата по чл. 29, ал. 1 ЗТР, въпроси № 1-2 не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като недопустимостта на иска е изведена и въз основа на друго самостоятелно основание – липса на правен интерес от иска, за която абсолютна процесуална предпоставка не е налице формулиран въпрос. Доколкото отговорът на първите два въпроса не може сам по себе си да доведе до промяна на изхода на делото, тези въпроси не покриват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Въззивният съд не се е произнесъл по въпроси № 3-7, свързани с поредността на произнасяне на длъжностното лице по няколко заявления за обявяване на един и същ акт в търговския регистър, вида на порока и реда на защита срещу извършено обявяване на акта по чл. 194, ал. 4 ТЗ, при постановено на основание чл. 536 ГПК спиране на регистърното производство по предходно подадено заявление за обявяване на същия акт, както и за значението обявяване на акт по чл. 194, ал. 4 ТЗ за вписване на взето решение за увеличение на капитала, тъй като тези въпроси касаят основателността на предявения иск, производството по който е прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес и с оглед неприложимост на исковата защита по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ спрямо обявяването на актове в търговския регистър. С оглед на това, че въпросите не са обуславящи за изхода на делото, а именно за неговото прекратяване, поради недопустимост на иска, същите не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а от там е безпредметно и разглеждането на наведените от касатора допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК..

Предвид изложеното, въззивното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 68 от 30.04.2020г. по в. ч.гр. д. № 118 / 2020г. на Апелативен съд – В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.