С.С, К.И, И.В, Я.Г, Б.П, Л.В, Р.Р, В.В, В.В, Н.Н и Е.К са подали жалба срещу разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление №30 от 10 март 2000 г. на Министерския съвет на Р. Б за приемане на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и Наредба за пенсиите (обн.ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г), изменена и допълнена по отношение на чл. 44 с Постановление № 127 от 2 юни 2006 г. за изменение и допълнение на Наредба за пенсиите и осигурителния стаж ( изм. и доп. обн.ДВ, бр. 48 от 13 юни 2006г.). Направени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорените нормативни разпоредби и е поискано да бъдат отменени или обявени за нищожни поради противоречието им с чл. 3, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) и чл. 14, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) с присъждане на направените разноски.

Жалба срещу същите разпоредби е подадена и от С.М с искане за отмяната им като незаконосъобразни.

Министерският съвет на Р. Б е оспорил жалбите и е поискал да бъдат отхвърлени с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите лица Е.К и Д.Д, присъединили се към оспорването на основание чл. 189, ал. 2 АПК, са поискали отмяната на разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж.

Министърът на труда и социалната политика е поискал отхвърлянето на жалбите.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбите са неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като няма противоречие между оспорените разпоредби и съответните разпоредби от по-висок нормативен ранг.

Върховният административен съд, като провери допустимостта...