Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт – счетоводители срещу решение № 2654 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 5924/2018 г. на Административен съд – София град.

С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил решение на Управителния съвет на Института на дипломираните експерт – счетоводители от 17.05.2018 г., с което е потвърдено решение № 07/26.03.2018 г. на дисциплинарния съвет към института, с което З.Н, в качеството й на регистриран одитор № 0193 по регистъра на ИДЕС, е наложена дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО (ЗАКОН ЗА Н. Ф. О) (ЗНФО) – глоба в размер на 1000лв.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е недопустимо, т. к. съдът се е произнесъл по законосъобразността на решението на Управителния съвет на ИДЕС, което не е било оспорено с жалбата. Счита, че предмет на жалбата е решението на дисциплинарния съвет и съдът е дал указания на оспорващата да докаже фактическите си твърдения по отношение на този акт, а с обжалвания съдебен акт се е произнесъл по законосъобразността на решението на управителния съвет. Доколкото предмет на съдебен контрол може да бъде решението на управителния съвет, намира, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, поради което е следвало да остави същата без разглеждане. При тези доводи намира, че решението е недопустимо и следва да се обезсили. На следващо място поддържа, при преценка за допустимост, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че с определение № 7852/07.12.2018 г. съдът е установил, че жалбата е подадена срещу акт, който не подлежи на съдебно обжалване, но вместо да прекрати производството е конституирал друг ответник по делото. Намира, че при това положение жалбата срещу решението на управителния съвет е просрочена и...