Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Общински съвет – Благоевград, представляван от председателя, чрез процесуален представител, срещу решение № 736/10.04.2019 г. по адм. д. № 894/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е обявена нищожността на разпоредбата на т. 13.30 от Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от О. Б към Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б, с чиято норма се въвежда такса в размер на 70 (седемдесет) лева за признаване на съдебни решения от чужбина по Кодекса на международното частно право (КМЧП). В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че производството по признаване на чуждестранно съдебно решение не е част от процедурата по вписване на обстоятелства по гражданско състояние и регистрация, а представлява самостоятелна процедура, в която органът, пред когото е предоставено съответното съдебно решение извършва проверка и сам преценява дали да признае този акт или не. Счита, че за предоставяне на всяка административна услуга следва да се заплати цена. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от нормативния административен акт.

Ответникът - прокурорът от Окръжна прокуратура Благоевград, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Благоевград против разпоредбата на т. 13.30 от Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от О. Б (изменена с решение № 80 по Протокол № 3 от 31.03.2017 г. на Общински съвет - Благоевград) към Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на О. Б, приета с решение № 109 по Протокол № 6/24.04.2003 г. на Общински съвет - Благоевград, влязла в сила на 01.05.2003 г., последно изменена с решение № 395 по Протокол № 15/28.12.2017 г. на Общински съвет – Благоевград.

Първоинстанционният съд е приел, че при приемането на наредбата и в частност на оспорената разпоредба от тарифата към нея, в заседанието на общинския съвет са спазени изискванията за кворум и мнозинство; съобразени са изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА.

За да прогласи разпоредбата за нищожна, съдът е изследвал съдържанието и е заключил, че противоречи на нормативни актове от по-горна степен. Позовал се е на принципа на законоустановеност на таксите по чл. 60, ал. 1 от КРБ. Обсъдил е легалната дефиниция за административна услуга в контекста на правото на общините по чл. 6 от ЗМДТ да събират местни такси, включително такси за административни услуги. Приел е, че таксата за услугата признаване на съдебни решения от чужбина по КМЧП не е измежду тези по чл. 110 от ЗМДТ във връзка с гражданското състояние. Признаването е определил като част от производството по вписване на обстоятелства във връзка с гражданската регистрация, което представлява услуга по чл. 110 от ЗМДТ.

Приел е, че производството по признаване на чуждестранно съдебно решение е част от процедурата по вписване на обстоятелства във връзка с гражданската регистрация. Доколкото при действието на чл. 110, ал. 2 от ЗМДТ тези услуги били освободени от такси, съдът е обосновал извод, че не се дължи такса и за признаването на чуждестранния съдебен или друг акт. Решението е правилно.

Правото на съдебно оспорване на прокурора срещу подзаконовия нормативен акт е съществувало и е надлежно упражнено (вж. чл. 186, ал. 2 от АПК), поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим.

Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са решаващите изводи на първоинстационния съд. Съгласно чл. 1, ал. 2 и 3 от ЗГР, гражданската регистрация е вписване на събитията: раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението и включва съвкупност от данни за лицето, които го отличават (име, гражданство, семейно положение, постоянен адрес и др.). Гражданската регистрация се основава на данните в актовете за гражданско състояние и на данни от други актове, посочени в закон (чл. 2, ал. 1 от ЗГР). Персоналният обхват на гражданската регистрация е определен с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗГР. Субекти на регистрацията са лицата, които са български граждани към момента на настъпване на събитието по чл. 1, ал. 2 от закона, както и за лица, които не са български граждани, но са на територията на страната към момента на настъпване на събитието. Административните услуги по гражданското състояние са изчерпателно изброени в чл. 110 от ЗМДТ, предвид принципа за законоустановеност на таксите, въведен с чл. 60, ал. 1 от КРБ. Възмездни са услугите по чл. 110, ал. 1 от ЗМДТ, а тези по ал. 2 не се таксуват. Услугата „Признаване на съдебни решения от чужбина по КМЧП“ не е измежду изчерпателно изброените по чл. 110, ал. 1 от ЗМДТ и създаването й с т. 13.30 от Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от О. Б (Приложение №1) към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б, е първична нормативна уредба. Определяне на такса за такава услуга е в противоречие с материалния закон. Признаването на съдебни решения от чужбина по КМЧП не представлява друг вид административна услуга, за която общината да събира такса в съответствие с чл. 6, ал. 1, б. „е“ от ЗМДТ, доколкото е извън номенклатурата на услугите по раздел VII от гл. III на ЗМДТ.Аистрацията не дължи нарочен акт при признаването и изпълнението на чуждестранния акт, а следва да го цени като документ от чужбина, в съответствие с чл. 37, ал. 2, изр. 2 от ЗГР. Безвъзмездността на издаването на актове за гражданско състояние е установена с чл. 40, ал. 1 ЗГР и чл. 110, ал. 2, т. т. 1-3 от ЗМДТ.

С оглед изложеното решението на Административен съд – Благоевград като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 736/10.04.2019 г. по адм. д. № 894/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Решението е окончателно.