Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. Г., гр. Д., ул. „Л. К.” №5, ет. 1, ап. 1, срещу решение №26 от 22.02.2010г. на Административен съд, гр. Д., постановено по административно дело №774/2009г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е определил доказателствената тежест – приел, е че касаторът следва да докаже твърденията за липса на материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Непредставянето по делото на всички наказателни постановления, послужили като основание за издаване на оспорената заповед, не дава възможност да се направи верен извод за наличието на основание за налагане на принудителната мярка. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 3 от Наредба № I

-139 от 16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (Наредба № I

-139/2002г. – отм. и по чл. 3, ал. 2 от Наредба № I

з-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списък на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № I

з-1959/2007г.). Това доказва липсата на вина у жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция” при областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Д., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с оглед представените пред касационната инстанция писмени доказателства. Наказателно постановление №187879 от 25.01.2007г., което е едно от постановленията, на които се е позовал органът, не е влязло в сила. С оглед на това, към...