Производството е по чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на „Българска телекомуникационна компания” АД срещу решение №254 от 11.03.2010г. на Комисията за защита на конкуренцията.
Жалбоподателят счита оспорваното решение за постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че несъответства на цел на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Комисията за защита на конкуренцията не е извършила самостоятелна и независима оценка на разходите на „Мобилтел” ЕАД, влияещи на формиране на цената на предлаганата от дружеството услуга. Не е отчела, че фактическият състав на нормите на чл. 29 и 36, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) е осъществен, тъй като услугата се предлага на цени, които не покриват разходите, и то за продължителен период, което оборва твърденията за промоция. Счита, че нарушението е доказано от сравнението на цените на едро с цените на дребно, което установява продажба над разходите. Неоснователни счита изводите на органа, че „почти всички потребители на пазара са вече обхванати”. Органът не отчел, че услугата е насочена към нови потребители, както и че нарушението е формално, поради което изводите досежно „намерението” са ирелевантни. Сочи, че оспорваното решение противоречи на практиката на Комисията за защита на конкуренцията. Моли съда да отмени оспорвания акт.
Ответникът по жалбата – Комисията за защита на конкуренция, не взема становище.
Заинтересованата страна – „Мобилтел” ЕАД, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че оспорваното решение е законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.
За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:
Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по молба на „Българска телекомуникационна компания” АД...