Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на адвокат Б. Ц. – пълномощник на В. Г. И. от гр. С., срещу решение № 1036 от 13.01.2009 г., постановено по адм. д. № 2790 по описа за 2008 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство против писмо с изх. № 1194-В-02 от 24.03.2008 г. на кмета на Столична община (СО), с което е отказана отмяна на отчуждаването на част от недвижим имот.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се навеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За обосноваването им са направени твърдения, че съдът неправилно е възприел, че е поискана отмяна на отчуждаването на част от имота. Останалите съсобственици на имота са били възстановили собствеността върху него, за което е представено влязло в сила съдебно решение. Поради това искането за отмяна на отчуждаването е направено само от касатора, а не и от останалите съсобственици.

На следващо място се твърди, че частта от имота, собственост на Р. И., наследодателка на касатора е било реално определена от 700 кв. м, при описаните в съдебното решение съседи, поради което неправилно съдът е възприел, че се иска отмяна на отчуждаването на част от имота.

По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли, решението да се отмени, като се отмени и отказа на кмета.

От процесуалния представител на кмета на СО са постъпили писмени бележки, в които се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в тях се моли, решението да бъде оставено в сила.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът правилно е установил фактите по спора. От заключението на техническата експертиза е прието за установено, че е изпълнено комплексното мероприятие за отчуждаването на имота.

На следващо място прокурорът счита, че е недопустимо да се иска отмяна на отчуждаването на част от имота, направено само от някой от съсобствениците. Според него чл. 31, ал. 1 ЗОС е приложим само за имоти отчуждени по реда на ЗОС, а не и за имоти, отчуждени по реда на ЗТСУ. За тези имоти е приложим реда по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …, приложението на който е обвързано с преклузивен срок. Предлага решението да остане в сила.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба срещу отказ на кмета на СО да отмени отчуждаването на имот, направен с писмо с изх. № 1194-В-02 от 24.03.2008 г. Отказът да се отмени отчуждаването е направен с мотив, че отчуждаването е извършено при действието на ЗТСУ и редът по чл. 31 ЗОС е неприложим.

От писмените доказателства съдът е установил фактите по спора относно времето на отчуждаването и реда, по който е извършено - чл. 95 ЗТСУ отм. , собственика на имота – Р. В. И., наследодател на жалбоподателя, починала през 1999 г. и полученият тристаен апартамент в обезщетение. Целият имот пл. № 6 е бил съсобствен на 7 физически лица и е отчужден за жилищен блок № 87 – за държавно жилищно строителство.

От основно и допълнително заключение на вещо лице, приети от страните без оспорване, съдът е установил регулационния статут на имота, който след отчуждаването е променян. Към момента върху него има реализирани улица, част от масивен трафопост с магазин и жилищен блок. Свободната от застрояване площ от имота е определена около 1320 кв. м, оцветена в зелен цвят по скицата към заключението.

При така установените факти съдът е направил правни изводи, че при действието на чл. 31, ал. 1 ЗОС е недопустимо да се иска отмяна на отчуждаването на част от целия имот, поради което отказа на кмета е приет за законосъобразен, а жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е необосновано. От данните по делото безспорно е установено, че е отчужден целият бивш имот пл. № 6 от кв. 1, полигон 46, местността „Югоизточен район ІІІ част – Мусагеница”. От този имот Р. И. е била собственик само на 700 кв. м, представляващи идеална част от имота, при описаните съседи, в решението по гр. д. 1069/1975 г. Имотът е бил съсобствен на 7 физически лица и целият е отчужден за изграждането на жилищен блок 87 за държавно жилищно строителство. В този смисъл правилни са изводите на съда, че реализирането само на част от мероприятието по отчуждаването е отрицателна предпоставка за отмяната на отчуждаването.

Представеното влязло в сила решение по адм. д. № 2532/2002 г. на СГС, се отнася само за наследниците на първия собственик на целия имот – В. К. Й. и отмяната на отчуждаването е по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Правното основание е различно от това по настоящото производство, а за останалите пет съсобственика няма данни да е отменено отчуждаването. От това следва, че изводите на съда за недопустимост да се иска отмяна на отчуждаването на част от имот са обосновани.

Неоснователен е и следващият довод в касационната жалба, че от наследодателката на жалбоподателя е отчужден конкретно определен имот. Това твърдение се опровергава от приложеното решение по гр. дело № 1069/1975 г. на Софийския районен съд. С него Р. И. е призната за окончателен собственик на 700 кв. м, представляващи част от целия имот пл. № 6 от кв. 1, полигон 46, по плана на София, м. „Югоизточен район, ІІІ ч.”. Отчуждаването на имота, както се посочи вече е за целия имот, а не само за частта от него. Искането за отмяна на отчуждаването е направено само от наследниците на двама от съсобствениците, по различен ред, поради което извода на съда за недопустимост на искането за частична отмяна на отчуждаването е обоснован и законосъобразен.

Неоснователно е и последното твърдение в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. То е обосновано с твърдение, че свободната от застрояване площ от имота отговаря на собствеността върху имота на Р. И., която е от 700 кв. м. Твърдението е невярно, защото имотът е отчужден изцяло от 7 съсобственика, за едно общо мероприятие, част от което е реализирана, което е самостоятелна пречка за отмяна на отчуждаването.

По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението ще следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 1036 от 13.01.2009 г., постановено по адм. д. № 2790 по описа за 2008 г. на Административен съд-София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К.

Н.Д.