Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Й. Х. от гр. В. против решение №1/05.02.2010 г., постановено по адм. дело №186/2009 г. по описа на Административен съд гр. Ш., с което е отхвърлена жалбата му срещу отразеното осъждане и реабилитация в свидетелство за съдимост рег.№1813/20.02.2009 г., издадено от Бюро „Съдимост” при Районен съд – Шумен.

Твърди се, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – Председателя на Районен съд гр. Ш., редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд гр. Ш. отхвърлил жалбата на С. Й. Х. от гр. В. против отразеното осъждане и реабилитация в свидетелство за съдимост рег.№1813/20.02.2009 г., издадено от Бюро „Съдимост” при Районен съд – Шумен.

За да постанови този резултат съдът е приел, че при наличието на изискване на нормативен акт, визиращ изключение от общото правило, а именно, че кандидатът за дадена длъжност не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията, в свидетелството за съдимост на лицето следва да се отрази осъждането и настъпилата след това реабилитация.

Крайният извод на съда е, че при издаването на свидетелство за съдимост не е допуснато нарушение на административно производствените правила и материалния закон.

Върховният административен съд, състав на седмо...