3№ 35/02.02.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Мзгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2990 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 138/ 08.07.2020 г. по гр. д. № 300/ 2020 г., с което Сливенски окръжен съд е обезсилил решение № 138/ 08.07.2020 г. по гр. д. № 3402/ 2019 г. на Сливенски районен съд, прекратил е производството по иска на В. Д. Ф. срещу ЖСК „Изгрев–2“ [населено място] с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 14 507.83 лв. - вземане за стойност поради направените разходи за довършване на жилище, определено за ищеца като обезщетение по чл. 100 ЗТСУ отм., а отговорността за разноски е определена съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК.

Решението се обжалва от ищеца В. Д. Ф. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния процесуално-правен въпрос (обобщен и конкретизиращ повдигнатите от касатора - т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Допустим ли е искът на член-кооператор срещу ЖСК за вземане за стойност поради направени разходи за довършване на жилището, определено като обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ отм., основан на принципа на забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг, която провежда искът по чл. 59 ЗЗД? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с довода, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради...