Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „ОСТ Трейдинг„ ЕООД против определение № 200/16.04.2020 г. по ч. т.д.№ 92/2020г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 135/07.01.2020 г. по т. д.№ 1347/2019 г. на Варненски окръжен съд, за връщане на частна жалба вх.№ 225/06.01.2019 г. на „О. Т„ ЕООД / в несъстоятелност / срещу определение № 4309/02.12.2019 г. на Варненски окръжен съд, с което определение е прекратено производството по четвъртия, съгласно петитума на исковата молба, осъдителен иск на дружеството, предявен чрез синдика, за попълване масата на несъстоятелността, счетен за недопустим. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено при съществено нарушение на процесуалния закон, доколкото съдът не е споделил възраженията му, че връчването на съобщение за постановеното прекратително определение по пощата е недопустим начин на връчване, както и че при връчване на съобщението чрез трето лице следва изрично да се удостовери самоличността и качеството му, като последното в конкретния случай не е установимо от известието – обратна разписка. Оспорва се и обосноваността на извода на съда, че връчването е удостоверено на дата 23.12.2019 г., вместо на действителната - 27.12.2019 г..

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди разпореждането на Окръжен съд – Варна за връщане на частната жалба срещу прекратителното му определение по един от исковете, въззивният съд е отрекъл редовност на връчване на съобщение за разпореждането на електронният адрес на синдика, посочен в търговския регистър по партидата на дружеството – жалбоподател, както и по телефона, поради неудостоверяване от служителя, извършил уведомяването по телефона, но приел за редовно връчването по пощата, удостоверено с известие – обратна разписка, в което са вписани имената на получилото съобщението лице. Съдът не е отразил удостоверено качество на лицето – получател, но и не се е произнесъл изрично по довода на жалбоподателя. Предвид наличието на две конфронтиращи се дати на получаване в известието – 23.12.2019 г. и 27.12.2019 г., само спрямо втората от които подаването на частната жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд се явява непреклудирано, съдът се е позовал на извършена служебно проверка на интернет сайта на Български пощи, за проследяване движението на пратката, от който е установил доставянето й на 23.12.2019 г., а по-късната дата - като дата на приемане известието за връчване от съответния пощенски клон.

В изложението по чл. 280 ГПК жалбоподателят формулира следните два въпроса: 1/ За да е редовно връчването чрез трето лице, а не на адресата, следва ли връчителят да удостовери качеството и самоличността на лицето, приело съобщението? и 2/ Изчерпателно ли са уредени начините на връчване на съобщения в глава VІ ГПК или съдът, според случая, може да приеме, че удостоверяването на връчването може да се доказва по друг начин – база данни, интернет сайт, свидетели и пр.? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с приетото в определения по ч. гр. д.№ 3873/2018 г. и ч. гр. д.№ 4649/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС.

Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Съдът не е коментирал удостоверено качество на получилото съобщението лице, но не е и отрекъл релевантността на подобно удостоверяване, при установена липса на такова. На практика се касае за процесуален пропуск на съда да се произнесе по довод в частната жалба на страната, което предпоставя формулирането на процесуалноправен въпрос относно обхвата на дължимото от въззивния съд произнасяне. Поради неудовлетворяване на общия е излишен коментар на допълнителния селективен критерий. Впрочем, в известието - обратна разписка е извършена отметка срещу качество „член на домакинството„, по отношение която жалбоподателят не е взел становище.

Вторият от въпросите също не удовлетворява изискването за правен, тъй като съдът не е съобразил различен от въведените в чл. 44 ГПК начини на удостоверяване връчването /в случая с известие – обратна разписка /, съобразно предприетия способ по чл. 42 ал. 1 ГПК /по пощата /. Възражението на жалбоподателя е по същество насочено към начина на осъществена от съда проверка на истинността на данните в известието - обратна разписка, предвид наличието на конфронтиращо удостоверени в документа обстоятелства – две различни дати / невярно е твърдението на страната, че едната от тях е зачеркната в документа / в частта от бланката, отредена за удостоверяване на връчването. Въпрос относно допустимостта на такава проверка и средствата за извършването й жалбоподателят нито формулира, нито обосновава с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 или ал. 2 ГПК. Напротив, дори в цитираното от него определение по ч. гр. д. № 4649/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС, такава проверка, квалифицирана като „вторична проверка на редовността„, по оспорване от страната на формално удостовереното в документа, съдът е коментирал дори за връчване чрез съдебен служител, в който случай удостовереното връчване по начало се ползва с материална доказателствена сила на официален документ.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 200/16.04.2020 г. по ч. т.д.№ 92/2020 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: