Производството е по чл. 288 от ГПК.

Национална здравноосигурителна каса обжалва решение № 1978 от 31.7.2019 г. по т. д. 1466/19 г. Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 74 от 10.1.2019 г. по т. д. 399/18 г. СГС, 6-4 състав за осъждане на НЗОК да заплати на „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 59 ЗЗО сумата от 953 986 лв неизплатена цена по договор № 22-4841 от 25.2.2015 г. за извършена през периода 01.03.2015 г. до 30.11.2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки за медицински изделия, вложени при болнична медицинска помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва от 28.2.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 250 092, 31 лв обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 1.5.2015 г. до 28.02.2018 г., сумата от 3 410 лв неизплатена цена по договор № 22-4842/25.2.2015 г. за извършена през периода 1.3.2015 г. 30.04.2015 г. болнична медицинска помощ по процедури ведно със законната лихва от 28.2.2018 г. на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 976, 94 лв обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 1.5.2015 г. до 28.2.2018 г. както и съдебни разноски 48 338, 61 лв.

Излага съображения за нарушение на чл. 52 от Конституцията на Р България и нарушение на същата норма съобразно действителния й смисъл, така както е разяснен с решение № 2 от 22.02.2007 г. на Конституционния съд на Р България. С оглед действието на чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от ЗЗО касаторът обосновава, че е въведен принципът на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ. Право на всички здравноосигурени лица да получават медицинска помощ в обхвата на пакета на здравни дейности, гарантиран от бюджета на здравната каса. Клаузите на сключените договори, в случая процесните, следвало да се приеме, че са в изпълнение на ЗБНЗОК за 2015 г. Пакетът от здравни дейности, чрез неговото съдържание бил гарантиран от НРД за съответната година, както и всички нормативни актове, уреждащи устройството и дейността, съответно НЗОК и РЗОК. Излага подробни изводи за нарушение на чл. 45, чл. 51, чл. 55а, чл. 59 от ЗЗО. Посочва механизма на заплащане/закупуване на оказани медицински дейности.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси:

1. Въвеждането на месечни лимити в индивидуалните договори с изпълнителите на медицински дейности и/или изпълнителите на болнична медицинска помощ ограничава ли РЗОК/НЗОК да заплаща оказаната медицинска помощ до уговорените лимити, т. е. ограничен ли е от приетия ежегоден закон за бюджета на НЗОК обхватът и обемът на медицинската помощ, която НЗОК закупува от лечебните заведения?Сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Конкретно счита, че произнасянето на съда по посочения въпрос е в противоречие с Решение № 8 от 2.4.1998 г. на Конституционния съд на Р България по конст. д. 3/98 г., както и решение 2 от 22.2.2007 г. на Конституционния съд на Р България по конст. д. 12/2006 г.

2. Изпълнителите на болнична медицинска помощ, в случаите, в които по медицински показания не е налице спешност в състоянието на здравноосигуреното лице, задължени ли са да изготвят листи за планов прием при достигане на лимита?

3. Сключените договори предвиждат ли възможност за заплащане на извършено от лечебните заведения медицинска помощ над планираните разходи, респ. създават ред и условия за това? Или формулирано по друг начин: За чия сметка ще бъде оказаната медицинска помощ над установените лимити и кога, по какъв начин и ред следва да бъде изплатена, т. е. съгласно сключените договори изключена ли е възможността за заплащане на медицинска помощ над планираните разходи?

4. Налице ли е задължение на НЗОК да заплаща всяка една медицинска дейност, която е извършена от лечебни заведения над определения месечен лимит /извън уговорените обеми и стойности/, т. е. в кои случаи и при наличие на какви предпоставки НЗОК дължи заплащане на медицинските дейности, които надхвърлят уговорените обеми и стойности?

5. Нищожни ли са клаузите в договорите, сключени между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицински дейности, определящи месечни лимити/обеми и стойности на медицинската дейност, която подлежи на закупуване от НЗОК / РЗОК?

По отношение на втори, трети и четвърти от поставените правни въпроси обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Подробно обосновава чрез анализ на нормативната уредба.

6. Относно правомощията на въззивния съд при проверка правилността на първоинстанционното решение да приложи императивни правни норми на ЗЗО и подзаконовите нормативни актове. По отношение на този извод сочи допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно противоречие с Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи като цяло, че с разрешенията във въззивното решение на поставените въпроси от 1- 5, е налице противоречие с решението на Конституционния съд, решение № 2 от 22.2.2007 г. по конст. д. 12/2006 г. и решение № 8 от 2.4.1998 г. по конст. д. 3/98 г., с което обосновават основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Ответникът „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че с поставените въпроси на първо място се оспорва законосъобразността на решаващите изводи на въззивния съд, което не е основание за допускане касационно обжалване. Счита, че поставените въпроси не отговарят на изискванията на чл. 280 от ГПК.

Върховният касационен съд състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от въззивното решение е връчен на касатора на 30.08.2019 г. Касационната жалба е подадена на 30.09.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

За да потвърди осъдителното първоинстанционно решение, въззивният съд приема, че между страните са сключени два договора – договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки ведно с приложение 1 и 2 и договор за извършване на болнична помощ процедури и споразумения за изменение. Прието е, че са налице констативни протоколи, съставени от служители на СЗОК, в които е направена констатация, че не са открити финансови и медицински нарушения при направените проверки на ищеца. Както и че е налице надлимитна дейност. Прието е, че в договорите са налице ограничения за заплащане на оказаната от болничното заведение медицинска помощ, като тези клаузи са приети за нищожни като такива, в противоречие на чл. 52 от Конституцията на РБ, чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО, тъй като поставяли оказване на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта е възникнала в рамките на определените от здравната каса стойностни лимити. Това от своя страна водело до неравнопоставеност при третиране на лица, потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимитни стойности, поради което на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предвиждащите такива ограничения договорни клаузи са нищожни и не провеждат правно действие. Прието е, че осъществената болнична помощ в изпълнение на сключените между страните договори следва да бъде заплатена в изпълнения обем, вкл. и за надлимитни дейности, след като е извършена точно, обстоятелство, което било установено по делото.

Съгласно чл. 280 от ГПК допускането на касационно обжалване на въззивното решение, се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е нищожно и това изключва допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК. По отношение основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност да е налице недопустимост на съдебното решение и поради това липсва основание за допускане касационно обжалване. Решението би било недопустимо, ако е постановено, без да са налице основания за разрешаване на спора по същество, като липса или ненадлежно упражняване правото на иск или ненадлежно сезиране на съда, или след десезиране на съда. В случая не се установява наличие на посочените основания.

По отношение на посочените правни въпроси, мотивирани от касатора като такива, по отношение на които са налице допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.

Поставеният първи въпрос е извън предмета на делото. С него касаторът задава въпрос възможно ли е обхватът и обемът на медицинската помощ, която НЗОК закупува от лечебните заведения, да е извън бюджета на НЗОК. Така поставеният въпрос е теоретичен, свързан е с цялостната дейност на НЗОК и финансирането на здравното осигуряване, както и с цялостния бюджет на НЗОК. Не е свързан с предмета на делото, свеждащ се до гражданската отговорност на НЗОК на основание сключените договори за извършване на болнична помощ. Поради това въпросът не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Когато въпросът, поставен от касатора, не е включен в предмета на делото, не може да се приеме, че е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване. По отношение на този въпрос касаторът обосновава допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно противоречие с посочените решения на Конституционния съд на Р България. Поради това, че посоченият от касатора правен въпрос не съответства на това да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, не може да се преценява наличието на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Следва да се отбележи, че с посочените решения на Конституционния съд, е формиран извод, че съответства на Конституцията на Р България планирането и съставянето на бюджет и съответни лимити, в рамките на които НЗОК заплаща брой здравноосигурителни плащания към болничната и извънболничната медицински дейности. Но тези разрешения не са включени в конкретния предмет на спора, засягащ отговорността на НЗОК по конкретно извършени медицински дейности, предоставени на здравноосигурени лица в конкретен момент.

По отношение на втория поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че този въпрос е въведен в предмета на спора чрез възражението на НЗОК с позоваване на Методиката за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, но разрешението, дадено от въззивния съд не е обусловило изхода на спора. Основният извод на въззивния съд е, че при извършване на дейности в обхвата на договорите, от значение е обстоятелството, че болничната помощ се предоставя на здравноосигурени лица, притежаващи право да получат тази помощ в обхвата на заплатените медицински дейности за здравноосигурени лица и да изберат лекар и лечебно заведение, който е сключил договор за предоставяне на болнична помощ с НЗОК, респ. РЗОК. Това право на здравноосигурените лица е признато, за да се определи, че след като е упражнено и е предоставена помощ в обхвата на възложената от НЗОК с договора, то тя подлежи на заплащане. Въпросът за листата на чакащите и задължението, предвидено в Методиката, не е обуславящ изхода на спора. Поради това, поставеният въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на поставения трети въпрос настоящият съдебен състав намира, че това за чия сметка ще е медицинската помощ над установените лимити как следва да бъде изплатена, т. е. изключена ли е възможността за заплащане на медицинска помощ над планираните разходи, е въпрос включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд. Но е свързан с правилността на съдебното решение. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос от касатора, целящ да обоснове общо основание за достъп до касационно обжалване, не може да бъде свързан с правилността на решението. В случая именно отговорността на НЗОК за извършената дейност на болницата, както и за заплатените изделия е включен в предмета на делото. Разрешението на въззивния съд е свързано с анализ на доказателствата, установяване на фактите и прилагане на правната норма. Поради това и посоченият правен въпрос не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на четвъртия посочен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че е зададен от една страна теоретично. От друга страна, отново е свързан с правилността на въззивното решение. В случая, въззивният съд е посочил, че дейностите, предоставени на здравноосигурени лица, макар и над лимита, но в обхвата на сключения договор, подлежат на заплащане на основание сключения договор, тъй като в противен случай, биха се накърнили правата на здравноосигурените лица. Това, какви са предпоставките за заплащане на надлимитната дейност е въпрос, свързан с анализа на правната уредба и конкретно установеното по делото.

По отношение на петия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че изводите на въззивния съд, свързани с клаузите на чл. 32, ал. 13, т. 6, вр. чл. 42 от договор № 224841/25.2.2015 г. и чл. 40, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от споразумението към него от 07.04.2015 г., както и идентичните по съдържание клаузи на чл. 29, ал, 13, т. 4, вр. чл. 39 от договор № 224842/25.2.2015 г. и констатираното противоречие с чл. 52 от Конституцията на Р България и чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО, са свързани с анализ и преценка дали тези клаузи са нищожни в действителност, което предполага анализ на съдържанието им, както и анализ на конкретните правни норми. Както бе посочено по-горе въпросите, свързани с правилността на въззивното решение, не могат да съставляват общо основание за допускане касационно обжалване.

Шестият поставен правен въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да приложи императивни правни норми. Въпросът е поставен теоретично, не е конкретен и не е посочено кои правни норми са останали неприложени от въззивния съд. Поради това въпросът не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

Поради това, че поставените правни въпроси не съставляват общо основание за допускане касационно обжалване, то не може да се обсъди и допълнително посоченото основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че то може да бъде отнесено към включените в предмета на делото правни въпроси, които са разрешени от въззивния съд. В случая както бе посочено, посочените правни въпроси не съставляват общо основание за допускане касационно обжалване. Посочените обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не могат да обусловят основание за допускане касационно обжалване, поради противоречие с решение на Конституционния съд. В решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Р. Б, е разглеждан въпросът за противоконституционност на нормите на чл. 4 и 5 от Закон за бюджета на НЗОК. С него Конституционният съд е разгледал правата гарантирани от чл. 52 от Конституцията и съпоставката им със Закон за бюджета на здравната каса, тълкуван в контекста на ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ). В решението е формиран извод, че социалните права, сред които е здравната помощ и здравното осигуряване се реализират в зависимост от изпълнение на задълженията на държавата да организира здравното осигуряване, което обезпечава здравно обслужване и лечебна помощ. Прилагането на принципите, заложени в Закон за бюджета на здравната каса и равното третиране на лицата в този закон, осигурявайки свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, определена по вид, обхват, обем пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с касата, е прието за въведено предвидимо ограничение и е приета липса на противоречие на чл. 52 от Конституцията на Р България. Действително в посоченото решение Конституционният съд е посочил, че Законът за бюджета на Националната здравно осигурителна каса, не противоречи на чл. 52 от Конституцията, т. е. бюджетният план на НЗОК може да е ограничен финансово и зависи от икономическото развитие на държавата. Но разрешението, дадено от Конституционния съд, е свързано с възможността здравноосигурените лица да получат медицинска помощ като част от правото им на здравеопазване в определени от закона рамки. Разходването на средства за осигуряване на здравна помощ на всички граждани е регламентирано съгласно ЗЗО и НРД, като това разходване е възложено на НЗОК. Обстоятелството, че е налице ограничение, посочено и от Конституционния съд, не означава разрешаване на въпроса по делото в противоречие с посоченото решение на Конституционния съд. В случая въззивният съд, разглеждайки конкретно сключения договор между болницата и НЗОК с конкретно зададени лимити на болничната помощ по клинични пътеки и извършването на здравни дейности, предоставянето на здравни услуги, предвидени за заплащане от Здравната каса, лимитите, наложени от ЗЗО и ЗБНЗОК и конкретния НРД за годината и лимитите, определени за конкретния период от Здравната каса, приема, че предоставилият здравна помощ има право да получи стойността на договорените дейности, поради това, че е осъществена.

По отношение на посоченото основание за очевидна неправилност, настоящият съдебен състав намира, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното въззивно решение. В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка на съдебния акт.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

При този изход на спора не следва да се присъждат на касатора разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1978 от 31.07.2019 г. по в. т.д. 1466/19 г., Апелативен съд – София.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: