№ 1София, 04.01.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2716 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 63 от 18.06.2020 г. по в. гр. д.№ 54/2020 г. на Варненския апелативен съд е отменено решение № 1437 от 04.12.2019 г. по гр. д. № 803/2019 г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от С. А. С. и Н. Х. В. срещу община Варна отрицателен установителен иск – че общината не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], СО „М.”, представляващ ПИ с идентификатор. ..., с площ от 2388 кв. м.
Въззивният съд е приел, че предмет на делото е земеделски имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. За този имот има издаден акт за общинска собственост. Същевременно ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, за да обосноват правния си интерес от отрицателния установителен иск.
Като се е позовал на практика на ВКС въззивният съд е приел, че когато ищецът по предявен отрицателен установителен иск претендира за себе си собствеността върху спорния имот и по този начин обосновава правния си интерес от иска, доказването на правото му на собственост е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация и ако той не докаже правото си, съдът отхвърля иска. Само когато ищецът обосновава правния си интерес от отрицателния установителен иск с твърдения, че е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното или ако се позовава...