Настоящото особено мнение е опит да се тълкува Конституцията и има за цел да докаже, че последните изменения в ЗСВ са противоконституционни. То няма за задача да анализира дали промените са разумни.Квинтесенцията на искането на народните представители да бъдат обявени за противоконституционни някои разпоредби на ЗИДЗСВ е § 111 – „Прокуратурата е правоприемник на активите, пасивите, архива, както и на другите права и задължения на Националната следствена служба от деня на влизането в сила на закона.” Това налага безусловния извод, че в организационен план следствието, което е едно от предвидените в Конституция звена на съдебната власт, е ликвидирано.Въпреки това настоящото решение в частта му, с която се тълкува ясната разпоредба на чл. 128 от Конституцията, показва как разбираема за всички формулировка може да бъде интерпретирана по начин да не бъде разпозната от своите издатели.А. Според чл. 128 от Конституцията следствените органи са в системата на съдебната власт. Вярно е, че на тях е отделена само една разпоредба в сравнение със съда и прокуратурата. Но такава механична сметка едва ли може да бъде основание за качествения извод – нарушена ли е Конституцията. Между другото значи ли, че след като в чл. 127 през 2006 г. са добавени нови алинеи относителната тежест на прокуратурата в звената на съдебната власт се е увеличила?Азбучна истина в конституционализма е, когато орган, предвиден в основния закон, по служебна функция е натоварен да взема самостоятелни решения, трябва да е организационно независим. Става дума за основното правило in dubio pro reo, което има пряка връзка с основните човешки права. Такава самостоятелност при взимане на решението не може да бъде гарантирана, ако следствието е организационен придатък на прокуратурата. Ad absurdum – и за Сметната палата в Конституцията е отредена една разпоредба. И за нея, както и за следствието е записано, че правомощията и редът на дейност се уреждат със...