Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 809 от 18.02.2020 г. по в. гр. д. № 21/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград е потвърдено решение № 4250 от 02.12.2019 г. по гр. д. № 1349/2018 г. на Районен съд - гр. Г. Д, с което е признато за установено по отношение на О. Г. Д, А. Ю. А., Х. У. А., М. М., У. У. А. и Ф. Х. А., че Ш. М. К. и Ф. А. К. са собственици на част от поземлен имот пл.№. ... с площ 20 кв. м, която е била придадена по регулация към УПИ / парцел /. ... в кв.. ... сега действащия план на [населено място], общ. Г. Д, одобрен със Заповед № 647 от 30.06.1983 г. на Председателя на ОНС - Благоевград, изменен със Заповед № 33 от 03.08.1993 г. и Заповед № 37 от 14.01.2014 г. на Кмета на О. Г. Д и Заповед № 722 от 25.08.2016 г. на зам. кмета, която част е повдигната с жълт цвят на скица - приложение № 1 към приетата по делото съдебно - техническа експертиза.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от О. Г. Д, представлявана от кмета на общината Вл. М.. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС съдът е приел, че регулацията между УПИ. ... и. ... не е била приложена досежно придаваемото място от имот пл.№. ... към УПИ. ..., като не е съобразил, че с плана от 1983 г. държавата е регулирала собствени недвижими имоти, като е придала части от тях към съседни имоти, за да придобие всеки един от тях определена форма, площ и лице към улица, поради което не е дължала обезщетение, както и обстоятелството, че вземането за обезщетение, ако такова е било дължимо, е погасено по давност. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите дали при действието на чл. 32, чл. 33 и чл. 110 ЗТСУ/ отм. /, когато държавата урегулира собствени поземлени имоти чрез придаване на отделни части един към друг, тя дължи сама на себе си обезщетение за придаваемите части, и от кой момент може да се приеме, че регулацията е в сила. В случаите, когато след урегулиране на два съседни поземлени имота с придаване на части един към друг настъпи промяна в собствеността на един от тях, дължи ли се обезщетение на новия собственик на имота. Счита, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, изр. последно ГПК - очевидна неправилност.

В отговор на касационната жалба ответниците по касация Ш. М. К. и Ф. А. К. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество - че касационната жалба е неоснователна.

Останалите ответници по касация не са взели становище.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на иска за собственост е част от УПИ. ... в кв.. ... по плана на [населено място], общ. Г. Д, с площ от около 20 кв. м. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е дала заключение, че с първия кадастрален и регулационен план на това населено място, одобрен през 1983 г., спорната площ е била придадена от имот пл.№. ... към парцел. ... С Акт за държавна собственост, съставен на 05.12.1986 г. парцел. ... е актуван за държавен на основание чл. 77 НДИ.

По делото е представен разписен лист към плана от 1983 г., в който имот пл.№. ... е записан на името на М. К., който е баща на ищеца Ш. М. К. /Ш. М. К./. С договор, обективиран в нотариален акт №. ... г., М. К. прехвърлил на сина си Ш. К. срещу задължение за издръжка и гледане собственото си дворно място, съставляващо парцел. ..., отреден за имот пл.№. ... в кв.. ... по плана на [населено място], с площ на парцела от 375 кв. м, при неуредени регулационни сметки, ведно с построената в имота жилищна сграда.

С нотариален акт №. ... г. ищецът бил признат за собственик по регулация на празно дворно място с площ 106 кв. м, което се придава към собствения му парцел. ... от съседния имот пл.№. ..., и на 49 кв. м, придаваемо място към парцела от имот пл.№. ..., като в акта е посочено, че стойността на придаваемите места е заплатена на ОНС - Г. Д през 1988 г. с посочените два броя квитанции.

Вещото лице е констатирало също, че между УПИ. ... и УПИ. ... има изградена ограда, която съвпада с имотната граница между имоти пл.№. ... и. ... по кадастрален план от 1983 г. С гласни доказателства е установено, че оградата е стара, не е местена през годините, а частта от имот пл.№. ..., която се придава по този план към УПИ. ..., е била обработвана само от ищеца и от неговия баща. По делото не са събрани доказателства придаваемото място да е било заплатено на собственика, нито общината да е владяла същото в някакъв период от време.

Въз основа на така установените по делото факти въззивният съд е приел, че по отношение на спорния имот регулацията от 1983 г. не е приложена чрез заплащане на обезщетение на собственика, или чрез заемането на придаваемата част по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване или въвод във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасване вземането за обезщетение на бившия собственик по давност, или чрез владение на придаваемата част от новия собственик в продължение на 10 години. Оттук е направил извод, че с изтичане на сроковете по § 6 и § 8, ал. 2 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1983 г. по отношение на спорната част е отпаднало автоматично и собствеността върху придаваемото място се е възстановила в патримониума на собственика, от когото е била отчуждена по неприложената регулация.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в раздел І на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси. Твърдението на касатора, че с регулационния план от 1983 г държавата е урегулирала собствени недвижими имоти, респ. че частта от имот пл.№. ..., която се придава към парцел. ..., също е била държавна собственост, поради което за нея държавата не е дължала обезщетение, се опровергават от събраните по делото доказателства - разписен лист към плана от 1983 г. и издадените от ОНС - Г. Д и от АПК „Неврокоп” удостоверения през 1985-1986 г., според които имот пл.№. ... е записан на името на М. К. и не е собственост на държавата или на АПК. Поради това тези въпроси, като некореспондиращи с установените по делото факти, не се явяват обуславящи изхода на делото и не могат да обосноват допускане на въззивното реш6ение до касационно обжалване.

Не са налице и основание за допускане на касационно обжалване по 280, ал. 2, изр. 2 ГПК поради очевидна неправилност. Превратно се интерпретират разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 3/93 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че регулацията се счита приложена след заемане на придаваемото място по законоустановения ред - чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация, а не както поддържа жалбоподателя - че за да се счита дворищнорегулационният план за приложен не е необходимо придаваемото място да е било заето от собственика на парцела, към който се придава, а е достатъчно новият собственик да се е снабдил с нотариален акт за собственост след погасяване на вземането за обезщетение по давност. Не кореспондира със съдържанието на обжалваното въззивно решение и твърдението на касатора, според което въззивният съд бил приел, че собственикът на придаваемите части придобил сам от себе си чрез давностно владение собствеността върху придаваемата част от имот пл.№. ... Такъв извод не се съдържа в мотивите на въззивното решение. За да приеме, че ищците се легитимират като собственици на спорната част към момента на предявяване на иска, въззивният съд след проследяване на нейния регулационен статут, е приел, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало на основание § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ поради неприлагане на регулацията в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР на ЗУТ, и собствеността върху придаваемата част се е върнала в патримониума на собственика, от когото е била отчуждена. Този извод е в съответствие с ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълкд. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация Ш. М. К. и Ф. А. К. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 600 лв., съобразно заявеното с отговора на касационната жалба искане и приложените към него писмени доказателства, доказващи уговарянето и заплащане на посочената сума като адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 809 от 18.02.2020 г. по в. гр. д. № 21/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА О. Г. Д да заплати на Ш. М. К. и Ф. А. К. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 600 / шестотин/ лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: