СТАНОВИЩЕ

на съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

по к. д. № 11/2019 г.

I. 1. Съгласно чл. 1, ал.2, изр. 1 от Конституцията, цялата държавна власт произтича от народа. „Народ“ става нормативно и затова юридическо понятие, което означава нещо, съществуващо преднормативно и мета(извън)юридически. Това е общността от хора, която създава държавната власт. Доктрината нарича тази общност учредителна, а създадената от нея – учредена власт.

2. До създаването на държавната власт всички видове власт (в анализ на самото понятие не навлизам) – индивидуална (физическа, психическа и интелектуална), икономическа и социална, се регулират единствено от природните закони и моралните норми. Държавната власт е вече правно нормативна. Тя е значително по-тясна от първите две.

3. Чл. 4, ал. 1 от Конституцията определя Република България като правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната. Законите, съгласно чл. 5, ал. 1 от нея, не могат да й противоречат. Границите, в които може да се простира държавната власт, следователно, са поставени в Конституцията.

4. Учредителната власт (би трябвало да) следи дали учредената власт, и то във всичките си разделения по чл. 8 от Конституцията, се упражнява в предоставените ѝ параметри. Това става вертикално (концентрирано) – чрез държавни органи, или хоризонтално (дифузно) – от и през самото общество. Необходимо условие и за двете е знанието защо във всеки конкретен случай се упражнява държавна власт. Отговорът на този въпрос, който Конституцията (чл. 101, ал. 1 и чл. 121, ал. 4) нарича „мотиви“, е необходим и, следователно, задължителен, и то не само за актовете на правораздаване, а за всеки акт на държавна власт. Той е гаранцията срещу нейното произволно (отвъд границите, в които е дадена) упражняване. Този отговор е конституционен императив. Затова, а не по друга причина, са изискванията в действащите закони за мотивиране не само на правораздавателните актове, а и на актовете на законодателната и изпълнителната власт.

5....