Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано по молба вх. № 65036/06.07.2020 г. на „Х. Х. Х“ АД, представлявано от Б. Д. Х., чрез адвокат Б. Б. от АК-С., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за отмяна на решение № 632/18.03.2019 г. по гр. д.№ 3135/2018 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което се потвърждава решение от 12.09.2017 г. по гр. д.№ 16971/2015 г. на Софийски градски съд, 21 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 160 от 27.02.2020 г. по гр. д.№ 3262/2019 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г. о., с което са уважени искове за обезщетение през периода от 30.10.2010 г. до 17.06.2015 г. на основание чл. 403 ГПК.

Молителят се позовава на ново писмено доказателство, което счита, че е от съществено значение за изхода на делото – уведомление от „С. М“ ООД по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сключен договор за цесия от 18.06.2015 г. с А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г., с който цедентите са прехвърлили вземанията си за обезщетение по чл. 403 ГПК на дружеството. Изложени са съображения, че новото писмено доказателство не е било приобщено, тъй като е станало известно на молителя на 12.02.2020 г., когато му е връчено от „С. М“ ООД, но е от съществено значение за изхода на делото, поради което според молителя е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

От А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г., всичките чрез адвокат Р. К. от АК – С., е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите на молителя и считат, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което становище поддържат и в открито заседание.

Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 27.02.2020 г., когато с определение на тричленен състав на Върховния касационен съд, въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване (чл. 296, т. 3 ГПК).

При проверка на предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 3135/2018 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което са уважени искове за обезщетение по чл. 403 ГПК за периода 30.10.2010 г. до 17.06.2015 г., настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства следва да установяват релевантни за разрешения правен спор факти и да не са били включени в доказателствения материал по делото, но без да са новосъздадени, т. е. документите да съдържат информация от такова естество, че ако са били приети в инстанцията по същество биха довели до различни фактически и правни изводи в решението на съда, чиято отмяна се иска. Новото обстоятелство също трябва да е съществувало преди постановяване на решението, за да бъде взето предвид от съда и да е от съществено значение за изхода на делото, т. е. фактите от значение за спорното право или правоотношение да са съществували преди приключване на устните състезания, но да не са били взети предвид. В тези случаи, влязлото в законна сила съдебно решение ще е неправилно, тъй като няма да отразява обективно релевантните за спора обстоятелства към датата на приключване на съдебното дирене. В този смисъл, производството по чл. 303, ал. 1 ГПК има за цел да избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото.

В конкретния случай, молителят е представил уведомление от трето лице - „С. М“ ООД по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сключен договор за цесия от 18.06.2015 г. с А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г., с който цедентите /ответници по молбата за отмяна/ са прехвърлили на дружеството вземанията си за обезщетение по чл. 403 ГПК, вкл. за вредите от забава на изпълнението по изп. дело № 20088380400758 г. на ЧСИ М. Б., образувано въз основа на издадените изпълнителни листове срещу дружеството-молител. Тези фактически обстоятелства налагат извод, че уведомлението за цедиране на вземанията на трето лице е било съставено още преди подаване на исковата молба на 30.12.2015 г. и приключване на делото със съдебно решение, т. е. налице е „ново писмено доказателство“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, съществувало при разглеждане на иска по чл. 403 ЗЗД, което не е било известно на молителя и което той не е могъл да представи при решаването на спора. От друга страна, съображенията в молбата за отмяна, че представеното уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има съществено значение за изхода на делото, също са основателни и следва да бъдат споделени, тъй като приобщаването му към доказателствата ще установи нещо различно от приетото от съда в решението, чиято отмяна се иска. Направените в тази връзка възражения с отговора на молбата за отмяна, за действието на цесията също са неоснователни, тъй като няма спор, че цесионерът става титуляр на вземането и придобива качеството кредитор с прехвърлянето му от цедента, а длъжникът е уведомен на 12.02.2020 г. Съгласно чл. 2 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, т. е. цедентите са били длъжни да уведомят длъжника за извършената от тях цесия от 18.06.2015 г., поради което е недопустимо да се позовават на собственото си недобросъвестно бездействие, за да обосноват активната си материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 403 ГПК.

Предвид изложените съображения, молбата за отмяна на „Х. Х. Х“ АД, представлявано от Б. Д. Х., е основателна и следва да бъде уважена, като делото бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, който следва да съобрази представеното ново писмено доказателство,

Молителят е поискал направените разноски, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени съгласно списъка по чл. 80 ГПК в размер на 627, 99 лева за държавна такса и 3600 лева - адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязло в сила решение № 632/18.03.2019 г. по гр. д.№ 3135/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решение от 12.09.2017 г. по гр. д.№ 16971/2015 г. на Софийски градски съд, 21 състав и са уважени исковете за обезщетение по чл. 403 ГПК, за периода от 30.10.2010 г. до 17.06.2015 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. да заплатят на „Х. Х. Х“ АД, представлявано от Б. Д. Х., чрез адвокат Б. Б. от АК-С., разноски в производството по отмяна в размер на 4227, 88 (четири хиляди двеста двадесет и седем лева, осемдесет и осем стотинки) лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.