Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Й. Б. Я. е подал молба вх. № 16994/13.08.2020 г. и допълнителна молба от 03.09.2020 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 219/19.03.2019 г. по гр. д. № 1710/2018 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е допусната делба на втория жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 159 кв. м. с идентификатор. ........., находящ се в ПИ с идентификатор. .......... с адрес: [населено място], [улица], между молителя и Г. Н. В. при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки съделител.

Молителят твърди, че в влязлото в сила решение противоречи на решение № 418/30.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. на Кюстендилския районен съд, с което бракът между него и Г. Н. Я. е прекратен с развод по взаимно съгласие и ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [община], [улица], е предоставено за ползване на молителя. Иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК влязлото в сила решение по допускане на делбата да бъде отменено като неправилно.

Молбата за отмяна съдържа и искане за спиране изпълнението на влязлото в сила решение в частта, предмет на молбата.

Ответницата Г. Н. В. е подала писмен отговор, с който е оспорила молбата за отмяна като неоснователна.

Преди произнасяне по допустимостта на молбата за отмяна, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., констатира следното:

С решение № 219/19.03.2019 г. по гр. д. № 1710/2018 г. на Кюстендилския районен съд е допусната делба между Й. Б. Я. и Г. Н. В. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор. ............, представляващ втори жилищен етаж от едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 159 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор. ............., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, с адрес на имота: [населено място], [улица], при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки съделител.

Това решение е потвърдено с решение № 292/19.11.2019 г. по в. гр. д. № 258/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд.

По касационна жалба на Й. Б. Я. е образувано гр. д. № 1186/2020 г. на ВКС на РБ, І-во г. о. С определение № 287/01.06.2020 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Посочено е, че поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба въпрос е за значението на влязлото в сила решение, с което се утвърждава споразумение между съпрузите по бракоразводно дело, в което семейното жилище се предоставя за ползване на един от съпрузите и дали това решение е пречка за извършване на делба на това семейно жилище. Прието е, че такава пречка не е налице, тъй като в разглеждания случай в брачното споразумение е уреден само въпросът за ползването на семейното жилище, но не и за неговата собственост. Влязлото в сила решение препятства воденето на нов спор между същите страни, само ако е налице пълно тъждество на двете дела - както по страни, така и по предмет. Предметът на иска за делба на съсобствена вещ /бивше семейно жилище/ е различен от предмета на съдебното решение, с което съдът е определил по реда на чл. 56 СК кой от бившите съпрузи да ползва семейното жилище или е утвърдил споразумение по брачното дело, с което страните доброволно уреждат този въпрос. Липсата на идентичност в делата дава възможност за предявяване на иск за делба на съсобственото жилище, въпреки че ползването му е предоставено на единия от съпрузите в брачния процес.

Определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК е постановено от състав на І-во г. о. на ВКС, включващ съдиите М. С, С. К и Г. Г.

Подавайки молбата за отмяна на влязлото в сила решение, с което е допусната делба на втория жилищен етаж, представляващ семейното жилище на бившите съпрузи, молителят Й. Я. твърди, че е осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Сочи, че това е решение № 418/30.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. на Кюстендилския районен съд, с което бракът между него и Г. Н. Я. е прекратен с развод по взаимно съгласие и ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [община], [улица], е предоставено за ползване на молителя.

С оглед изложеното настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 вр. т. 5 ГПК, тъй като съставът, на когото е разпределено делото по молбата за отмяна, вече е взел становище по въпроса за идентичността между предмета на делото за делба и на делото за прекратяване на брака с развод, със споразумението по което ползването на семейното жилище е предоставено на молителя. Това е пречка същият състав да се произнесе по допустимостта и основателността на молбата за отмяна.

Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДА съдиите М. С, С. К и Г. Г от разглеждането на гр. д. № 3798/2020 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.

Делото да се докладва за ново компютърно разпределение и за преценка на дължимите действия по администрирането на молба за отмяна вх. № 262068/23.09.2020 г. и допълнителна молба вх. № 261126/03.09.2020 г., подадени от Й. Б. Я., приложени към ч. гр. д. № 3193/2020 г. по описа на ВКС на РБ, II-ро г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: