Производството е по чл. 288 от ГПК.

А. Д. М обжалва решение № 2607 от 26.11.2019 г. по в. гр. д. № 3663/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4062 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 16501/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която искът за неимуществени вреди от ПТП, станало на 03.12.2006 г., е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв.

Счита, че решението е неправилно по отношение на определения размер на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на константната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че не били отчетени всички съществени обстоятелства, касаещи размера на търпените вредоносни последици. Моли да се отмени решението и да се присъдят разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК е поставил следните материалноправни и процесуалноправни въпроси за допускане на касационно обжалване:

1.Следва ли при определяне размер на обезщетение за неимуществени вреди решаващият съд не само да сочи, но и да прецени в тяхната съвкупност характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелства при които е извършено, произтичащите фактически и психологически последици от него и възраст на увредения? – противоречие с т. 11 от ППВС № 4/1968г.; решение по т. д. № 2745/2014 г. на ВКС, I т. о.; решение по т. д. № 994/2016 г. на ВКС, II т. о.; решение по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение по т. д. № 1037/15 на ВКС, II т. о.; решение по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о. решение № 1501/2015 г, на ВКС, II т. о.

2.Следва ли при определяне размера на обезщетението съдът да вземе предвид и възрастта на пострадалия? Сочи противоречия на разрешението в обжалваното решение с константата практика на ВКС с решение по т. д. № 2326/2014 г. на ВКС, I т. о.; решение по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о.; ППВС № 4/1968 г.

3.Следва ли при определяне размера на обезщетението да бъдат взети предвид и застрахователните лимити като ориентир за социално икономическата конюнктура в страната? - противоречие с решение по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о. Сочи противоречие с решнеие по т. д. 795/2008 г. на 2 ТО на ВКС.

4.Включва ли се в съдържанието на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по см. на т. 2 от ППВС 4/68 г. практиката на съдилищата, създадена в близък в момента на процесното увреждане по неидентични казуси като механизъм на настъпване на произшествието, увреждания и възраст на пострадалото лице? - противоречие с решение по т. д. № 3658/2015 г. на ВКС, I т. о.

Ответникът по касационната жалба - „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, не заявява становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна. Съобщение с препис от решението е получен от касатора на 02.01.2020 г. Касационната жалба е подадена на 29.01.2020 г. Следователно е в срока, предвиден в чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице непозволено увреждане на ищцата А. М, настъпило на 03.12.2006 г. при ПТП, вина, за чието настъпване има водач на лек автомобил Т. К. Д.. Тези факти са установени от влязла в сила присъда, възприети на основание чл. 300 от ГПК от съда. Установени са и видовете телесни увреждания – контузия на мозъка, кръвоизлив на меките мозъчни обвивки, контузии и охлузвания и подкожен хематом на дясната челна и дясната теменна области на главата и фрактура на дясната ключица. Прието е, че тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Прието е, че застрахователят, на основание сключен договор за застраховка отговаря спрямо увреденото лице пряко, на основание чл. 226 от КЗ отм. Въззивният съд, за да определи, обезщетението за причинените неимуществени вреди, дължими пряко от застрахователя, е съобразил обстоятелствата, установени по делото от вещо лице Б. и представените писмени доказателства, а именно: брой, вид и тежест на причинените на А.М телесни увреждания - контузия на мозъка; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия, охлузване подкожен хематом в дясна челна и дясна теменна област на главата; фрактура на дясна ключица; продължителността на лечебния и възстановителния период - 6 дни болнично лечение за наместване и обездвижване (за 21 дни) на ключицата; строг постелен режим; мозъчната контузия е отзвучала за 2-3 месеца, а мекотъканните увреждания - до 2-3 седмици; ключицата е зараснала до 25 дни; общ период на възстановяване включително проведената рехабилитация - 3 месеца; интензитета на търпените болки и страдания – пострадалата е изпитвала главоболие и световъртеж през трите месеца, болки в раменната става до два месеца; възрастта на пострадалата към настъпване на инцидента - 17 години; допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ - невъзможност за самообслужване по време на обездвижването на ръката; последиците за здравето на пострадалата и прогнозите за бъдещото й здравословно състояние - възстановяването е пълно; обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие.

Като е отчел горепосочените обстоятелства и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД въззивният съд е преценил, че сумата от 15 000 лв. би обезщетила справедливо пострадалата за претърпените неимуществени вреди. По делото не били представени доказателства за вреди с продължителност и интензитет над посочените. Размерът на обезщетението се определял към момента на увредата, което в случая е 2006 г. Според въззивния съд, така определеният размер съответствал на принципа за справедливост и отразявал съдебната практика от периода за подобни увреждания, напр. по влязло в сила решение № 481 от 31.05.2010 г. на САС по гр. д.№ 169/2010 г.

Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15000 лева до 50000 лева, въззивният съд е приел, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Допускането касационно обжалване се извършва служебно само на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. С оглед правната уредба съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допускане касационно обжалване, респ. да посочи и обоснове основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. правният въпрос (като общо основание за допускане касационно обжаване), от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора, разрешен е от въззивния съд и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

По отношение на посочените от касатора въпроси, настоящият съдебен състав намира, че е дадено разрешение на въпроса за справедливото дължимо обезщетение на увреденото лице, чиито вреди са причинени от пътно-транспортно произшествие, извършено от виновен водач на автомобил, за чийто действия по силата на договор за застраховка отговаря „ДЗИ – Общо застраховане“ АД. Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил извода на съда относно следващият се размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди. Съдът изрично е изложил мотиви, че размерът на обезщетението, с оглед момента на увреждането 03.12.2006 г., с оглед претърпените болки и страдания, подробно описани, следва да се определи в размер на 15 000 лв.

По отношение на посочения правен въпрос 1 – същият действително представлява общо основание за допускане касационно обжалване, доколкото въпросът за дължимото обезщетение и неговото определяне е включен в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд и е обусловил изхода на спора за отхвърляне на иска за разликата над 15 000 лв. Но разрешението не е в противоречие с посочената задължителна, както и константна практика на ВКС. Въззивният съд е посочил всички критерии, които следва да се установят и преценят при определяне на обезщетение, преценил е всички посочени от него критерии, като в тяхната съвкупност е преценил размера на следващото се обезщетение. Липсва основание да се приеме, че е налице нарушение на разясненията, представляващи константна практика на ВКС, както и на задължителните указания в посоченото от касатора ППВС 4/68 г.

По отношение на 2 правен въпрос, действително е налице общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд е определил обезщетението, но липсва нарушение, тъй като е отчетена младата възраст на пострадалото лице.

По отношение на 3 правен въпрос, не може да се приеме, че мотивираното общо основание е в нарушение на допълнително соченото по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК. При определяне размера на обезщетението към 2006 г. датата на пътно-транспортното произшествие са отчетени обществено икономическите условия, израз на които са лимитите на отговорността. При разрешението на този правен въпрос въззивната инстанция е съобразила формираната трайна практика по приложение на чл. 52 от ЗЗД, изразена в практиката на ВКС: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. Поради това не е налице допълнително соченото основание.

По отношение на 4 посочен въпрос, не може да се приеме, че формира общо основание за допускане касационно обжалване. Нормата на чл. 280, ал. 1 от ГПК изисква правният въпрос, мотивиран от касатора да е част от предмета на делото. В случая така поставеният правен въпрос - “включва ли се в съдържанието на размера на справедливо обезщетение практиката на съдилищата по сходни случаи“, не е включен в предмета на делото. Предметът на делото се определя чрез основанието и искането, за които се търси защита. Няма как съдебната практика да е част от предмета на делото. Правният въпрос, посочен от касатора следва да е този, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд, по начин, обосновал съдебното решение.

Поради това, че не е налице общо основание за допускане касационно обжалване, то не следва да се обсъждат и допълнително посочените основания – чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.

По отношение на формално посоченото от касатора допълнително основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, следва да се посочи, че в случая е съобразена задължителната практика на Върховния съд, изразена в ППВС № 4/68 г., както и трайна и безпротиворечива практика на ВКС, относно приложението на чл. 52 от ЗЗД. От изложеното от касатора не може да се приеме, че е налице обосноваване на соченото допълнително основание за допускане касационно обжалване. Наличието на задължителна практика на ВКС, изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Липсва изменение на обществено-икономическите отношения, които да налагат ново тълкуване. Не е налице непълнота или неточност на тълкуването на посочената норма на чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения не може да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Поради изхода не делото, разноски на касатора не се дължат.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2607 от 26.11.2019 г. по в. гр. д. № 3663/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………..ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………2……………..