Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 24.02.2020г. по гр. д.№836/2020г. на ОС Добрич, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Жалбоподателят – И. Ж. Й., чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е и очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът - „Енерго-Про продажби“АД, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., прие следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявеният от И. Й. иск срещу ”Енерго про-продажби”АД, за ризнаване за установено, че в качеството на потребител на електроенергия, не дължи сумата от 7 697.28 лв., начислена като корекция на сметката за електрическа енергия за периода от 02.12.2016 год. до 01.12.2017 год. въз основа на софтуерен прочит на паметта на СТИ №. .., за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 01.04.2019 год.

Прието е за установено, че ищецът-жалбоподател в настоящето производство, е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия по силата на договор за продажба при общи условия по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и в този смисъл има право да закупува електрическа енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия в енергоснабдения обект.

Установено е, че спорното првоотношение се е развило по време, в което ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98/2013г./ са отменени /с изкл. чл. 48 – чл. 51/ и липсва специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху същото от страна на крайния битов потребител.

Съдът е счел, че ответното дружество-доставчик на електиречка енергия, е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване, както и извършването му след монтиране на средството в обекта на абоната, тъй като доставчикът не разполагат със софтуер за програмиране. Прието е, че след като ответникът не разполага с версия на софтуер, позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера, а предоставения им от производителя на СТИ софтуер позволява единствено четене на данните в паметта на електромера следва, че доставчикът не е имал обективната възможност да „манипулира“ данните в паметта на СТИ и да въведат по свое усмотрение потребени количества ел. енергия по тарифа 1.8.4 в паметта на уреда. При тези данни съдът е счел, че доказаното софтуерно вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на абоната и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на абоната-купувач на електрическа енергия, като се има предвид, че субектите, които доставят и продават електрическа енергия и извършвал контрол за метрологична точност на СТИ, не разполагат с необходимия софтуер за въвеждане на данни в паметта на СТИ, а реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача –ищец по делото. Прието е, че в резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на абоната електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество, а стойността на доставеното и потребено количество електрическа енергия подлежи на заплащане от абоната по сключения договор за продажба на електроенергия в обема, установен от ответното търговско дружество в регистър 1.8.4. на СТИ, въпреки че няма данни в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид, че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.

По отношение продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да се установи началният му съдът е приел, че релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в процесния обект, което в случая е осъществено на 27.04.2016 год., като е извел аргумент в подкрепа на горния извод нормата на чл. 55 ал. 1 от сега действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /ДВ,бр. 35/2019 год./, съгласно която, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. При така приетото за установено еприто, че процесният период 01.11.2016 год. до 31.10.2017 год., за който се претендира заплащане на доставената ел. енергия, е след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалние си представителподдържа, че в обжалваното решение са разрешени въприси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателста по делото, за това кой е приложимия закон съобразно с който следва да се решат споровете между абонати на електроразпределителни дружества-ЗЕ или ЗЗД, както и следва ли да се докаже виновно поведение на абоната при твърдение за софуерна намеса в СТИ и показанията в т. н. скрита тарифа. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че решението е и очевидно неправилно поради неточно прилагане на закона, уреждащ спорните правоотношения.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по уточнени въпроси: кой е приложимия закон съобразно с който следва да се решат споровете между абонати на електроразпределителни дружества-ЗЕ или ЗЗД, При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, както и следва ли да се докаже виновно поведение на абоната при твърдение за софуерна намеса в СТИ и показанията в т. н. скрита тарифа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Що се касае до твърдянато от жалбоподателя неточно прилагане на закона, то не обуславя очевидна неправилност на решението, но отговорът на въпросите, по които се допуска касационното обжалване е относим именно с приложимите правни норми.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.02.2020г. по гр. д.№836/2020г. на ОС Добрич.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на четвърто г. о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 153, 96лева от И. Ж. Й. в седмичен срок от съобщаването му за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: