Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. В. В. от гр. С. против решение № 6428 от 28.11.2012 год., постановено по адм. д. № 6289/ 2012 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 206/ 2012 год. на началника на Т. Р. управление "Полиция" - СДВР за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, с което съдът да отмени оспорения отказ.

Ответникът началникът на Трето РУП - СДВР не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на атакуваното решение, приема касационната жалба за неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Началникът на 3-то РУП - СДВР е отказал издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, тъй като не е доказана основателността на посочената от лицето причина - за самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове исканото разрешение. Не е спорно, че към заявлението са приложени изискуемите се по чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ отм. ДВ, бр. 99/ 2012 год.) документи. Извършена е надлежна проверка, за която е изготвена докладна записка. Заявителят е обосновал искането си с мотив за самоотбрана и охрана на дома си и семейството си. Посочил е, че е притежавал разрешение за носене на огнестрелно оръжие, което е с изтекъл срок. В хода на производството е уточнил, че като...