Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Ф. В. М. срещу решение № 5370 от 12.10.2012 г. по адм. д. № 6451/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ с рег.№ з-67079/29.09.2011 г. на началника на 04 РУП - СДВР за издаване на разрешение за съхраняване и носене на късо нарезно огнестрелно оръжие. Ответната страна не е взела становище.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният администаративен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че са налице фактическите основания на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съгласно която разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение, че не е доказано и наличието на реална и непосредствена заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя и на неговите близки, налагаща необходимостта от носене и съхранение на оръжие, не са представени доказателства в тази насока.
Потвърдени са изводите на административния орган, че не са представени доказателства за извършване на транспорт на ценни пратки и товари, във връзка с изпълнението на изискванията на Наредба № I-121 от 24.06.2004 г. за реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари за наличието на звено за охрана в дружеството, в което жалбоподателят работи. В издаденото удостоверение не е посочено, какво е естеството на трудовите задължения, изпълнявани от жалбоподателя, за да се приеме, че те се свързват с необходимостта от носене на оръжие.
Посочено е, че не е без значение обстоятелството, че срещу жалбоподателя е имало образувана предварителна проверка, завършила с отказ да се образува досъдебно производство. Видно от мотивите на постановлението на СРП, той е държал непозволени наркотични вещества – тетрахидрокарабинол под формата на цигара, като само малкото количество на веществото е било причина да не се образува наказателно производство. Този факт налага извода, че оспорващият не спазва стриктно установения в страната обществен ред, което представлява косвена заплаха за други лица и техните имущества и създава предпоставки да не му се издаде ново разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие.
Направен е извод, че е спазена целта на закона - осъществяване на контрол върху огнестрелните оръжия и боеприпасите – предмети със завишена степен на обществена опасност, чието безконтролното и нецелесъобразно разпространение би могло да предизвика заплаха за останалите членове на обществото. Разрешителни за носене и съхранение на огнестрелно оръжие следва да се издават на физически лица не само при доказана необходимост, но и при безупречно обществено поведение от тяхна страна. В изпълнение на възложените му от закона контролни функции, началникът на 04 РУП – СДВР е преценил, че не е налице доказана необходимост от съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие, поради което е отказал издаването на такова разрешение. Решението е правилно.
Установено е, че на 22.06.2011 г. жалбоподателят е подал искане вх. № К-1361 до Началника на 04 РУП - СДВР за подновяване срока на разрешенията за носене и съхранение на притежаваното от него оръжие, към искането са приложени документи съгласно чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, административният орган е събрал служебно доказателства. Приложено е постановление на СРП от 08.02.2002 г. за отказ да се образува досъдебно производство срещу жалбоподателя по преписка ЗМ 545/2002 г. на 04 РУП-СДВР, приложена е справка от централната информационна система на МВР, относно регистрирани прояви на жалбоподателя.
В докладна записка от 11.08.2011 г. ВНД заместник-началника на 04 РУП-СДВР е предложил на началника на 04 РУП – СДВР да не се издава разрешение за носене и съхранение на оръжие, каквото мнение е дал и началника на звено „КОС” при 04 РУП – СДВР, видно от докладна записка от 11.08.2012 г.
В искането си жалбоподателят е твърдял, че оръжието му е необходимо за самоотбрана.
Във възражението си е посочил, че оръжието му е необходимо, във връзка с изпълнение на трудовите му задължения. Към възражението е приложено удостоверение, съгласно което е назначен по трудов договор и извършваната от него дейност налага носенето на оръжие
Правилни са изводите на съда, че при всяко подновяване на разрешителното за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, заявителят следва да докаже необходимостта от издаването на разрешението с релевантни обстоятелства. Разрешенията за употреба, носене и съхранение на оръжие се издават за определен срок, при изтичането на който следва да се провери необходимостта от предоставяне на оръжие за следващ период. Жалбоподателят не е доказал нужда от самоотбрана, не е доказана и необходимост за носене на оръжие и за служебни цели.
Жалбоподателят излага доводи, че е подал жалба за издаване/подновяване на разрешението за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие с вх.№ 1425 от 18.06.2012 г., а на 19.06.2012 г. му е връчен отказ с дата предхождаща молбата му, с рег. № 67079 от 29.09.2011 г. на началника на 04-то РУП СДВР. Счита, че неправилно съдът е разгледал молбата от 22.06.2011 г. с вх.№ К-1361 до началника на 04-то РУП СДВР и неправилно е приел, че обжалва отказа си по молба от 22.06.2011 г., предвид това, че е запознат с този отказ през 2011 г. и вторият път когато е подал молба на 18.08.2012 г. не е имало административно производство, а му е връчен отказ издаден на 29.09.2011 г. по молба от 18.06.2012 г.
Възражението е неоснователно. Представено е определение по адм. д. № 6941/2012 г. на Административен съд София - град, от което е видно, че относно подадено искане с вх.№ К-1425/18.06.2012 г. на 04 РУП при СДВР за продължаване на срока за носене и съхранение на огнестрелно оръжие е дадено указание за отстраняване на констатирана нередовност, поради което не е налице отказ за издаване на разрешение по това заявление.
В случая искането е подадено на 22.06.2011 г., докладната записка предложение за издаване на заповедта е от 11.08.2011 г., оспорената пред съда заповед е издадена на 29.09.2011 г. Поради това неотносимо е новото подадено искане от жалбоподателя с вх.№ К-1425/18.06.2012 г. на 04 РУП, на което той се позовава. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на акта.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5370 от 12.10.2012 г. по адм. д. № 6451/2012 г. на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Д. М.
П.Н.