Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Т. – гл. юрисконсулт, представляваща РМД – гр. Б. и от М. Ц. – мл. юрисконсулт в ТМУ, представляващ Началника на митница „Бургас” против решение № 987/18.09.2009 г. на Административен съд – Бургас (АДмС – Бургас), първи състав, постановено по адм. д. № 755 по описа за 2009 г. на този съд, с което е отменено ППСПДВ № 6/2009 г., издадено от Началника на митница „Бургас”, мълчаливо потвърдено от директора на РМД – гр. Б., с което „Пристанище – Бургас” ЕАД – гр. Б. е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 775, 20 лв., представляващи ДДС, ведно със законната лихва върху сумата. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 500 лева. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че съдът е кредитирал неправилно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза (СТЕ), въпреки че в него се съдържат предположения, а констатациите не са направени въз основа на доказани факти. Съдебният акт е постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 114 ППЗМ, защото за отчитането на фири и загуби на товари, поради механично разпиляване, отвяване или изпаряване следва да има специално документиране във връзка с Наредба № 13а – 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на СМЦ при съхраняването и транспортирането им. Съдът необосновано приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС във вр. с чл. 823, ал. 1 от ППЗМ.
Същественото нарушение на съдопроизводствените правила се изразява в произволното обсъждане на обстоятелства и позоваването в съдебното решение на несъществуващи факти и обстоятелства. С определение от 02.02.2010 г., като страни са конституирани директора на "АМ" и началника на ТМУ - "Бургас".
Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата на дружеството срещу ППСПДВ.
„П. Б.” ЕАД – гр. Б., началникът на ТМУ „Бургас” и директорът на дирекция „ОУИ” – гр. Б. към ЦУ на НАП, редовно призовани, не са изразили становища по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
В производството по адм. д. № 14274/09 г. административният съд е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността на ППСПДВ № 6/2009 г., издадено от началника на митница „Бургас”, мълчаливо потвърдено от директора на РМД – гр. Б., с което „Пристанище - Бургас” ЕАД – гр. Б. е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 775, 20 лв., представляващи ДДС, ведно със законната лихва.
За да отмени постановлението първоинстанционният съд е установил следното от фактическа и правна страна: На 24.03.2008 г. в „Пристанище – Бургас” са въведени и манифестирани в МП „Пристанище – Център” с ММ № 62/24.03.2008 г. доставените с м. к. „Славутич 16” 3 060 000 кг англоруда. След разтоварването стоката е приета във временен склад, открит с разрешение № 4/08.02.1999 г. на митница „Бургас”, с титуляр „Пристанище – Бургас” ЕАД – гр. Б.. Стоката е експедирана на партиди, като след нейното натоварване на ж. п. вагони и претеглянето й, е установено количество в размер на 3 033 210 кг, за което е дадено митническо направление „транзит в страната”. Констатирана е разлика в по – малко в размер на 26 790 кг, за които не е дадено допустимо митническо направление. В обжалваното постановление е счетено, че описаната разлика се явява „липса” по смисъла на чл. 114, ал. 1 ППЗМ, поради което на основание чл. 204, ал. 1, т.”а” от МК във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ във вр. с чл. 114, ал. 1 ППЗМ във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗДДС, на „Пристанище – Бургас” ЕАД, в качеството му на субект, управляващ временен склад е определено задължение за заплащане на публични държавни вземания. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал правни изводи за следното: Процесната стока е приета във временния склад по обявеното в превозните документи тегло по метода „драфт сървей”, без да бъде претеглена. При експедиране на стоката и претеглянето на ж. п. вагони са възможни несъответствия в резултат на грешки при двата вида измервания – по газенето на кораба и на ж. п. кантара. В този случай липсите се дължат на естеството на стоката, която разлика се приема от международната практика по корабоплаването, не като липса от недобро съхранение на стоката или посегателство върху нея, а като разлика в размерите на товароносимостта на кораба в момента на товарене или разтоварване, механично разпиляване, естествено разпиляване по време на сухопътния транспорт от кея до ж. п. кантара, атмосферните влияния върху тези процеси, включително по време на съхранение на стоката. Последните винаги водят до изменение в телото в посока минус. От приетото заключение по СТЕ е видно, че допустимата сборна грешка при меренето по „драфт сървей” и ж. п. кантар е +/- 0, 5% от количеството на товара. В конкретния казус разликата в теглото е в диапазона на нормално допустимата грешка. Съдът е обобщил, че липсата не може да се вмени в отговорност на жалбоподателя като държател на временен склад да заплаща ДДС. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 14 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила.
Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
Спорът между страните е правен и е свързан с изводите на първоинстанционния съд. Оплакването от касационната жалба за нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК отм. е неоснователно, тъй като административният съд е обсъдил доводите на страните, основал е решението си на базата на преценка на събраните по делото доказателства. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. По силата на чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Съгласно текста на чл. 58, ал. 1, т. 14 от ЗДДС освободен от данък е вносът на стоки под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила. Основния спор между страните е по повод кредитирането на експертното заключение. Твърдението на касатора, че заключението е съставено въз основа на предположения, а не на конкретно доказани факти, е неоснователно. Установено е по делото, че стоката е приета във временния склад по обявеното и тегло, без да тя да бъде премерена. Вещото лице е анализирало двата метода на измерване – „по драфт сървей” и на ж. п. кантара, посочвайки факта, че винаги има разлика в естеството и заложения клас на точност на методите и измервателните уреди, както и в следствие на случайната и на систематичните грешки в процесите на мерене и изчисленията. В международната практика е приета точност на метода „драфт сървей” – до 0, 5% от дедвейта на кораба. Измерването на ж. п. кантара, като процедура се извършва правилно, с изключение на това, че не се разкачат или разхлабват връзките между вагоните без допиране на буферите, което пък е практически невъзможно. При наложената практика има повтаряща се систематична грешка от около 0, 14 % от теглото на товара в минус. К. нея се добавя и грешката от везната от + до – 40 кг при максимално натоварване. Вещото лице е отбелязало в заключението си, че не е известно влиянието на температурата и другите метероусловия върху точността на претеглянето, но като обща грешка от претеглянето на ж. п. кантар може да се приеме от 0, 07% до 0, 22% от теглото на стоката в минус. В СТЕ е посочено също така, че по време на превоза, товаро – разтоварните процеси и съхранението на товара се наблюдава намаляване влажността на товара и на общото му тегло. Съдът не споделя оплакването на касатора за порочност на съдебния акт поради липсата на процентен израз на намалението, тъй като вещото лице е изяснило че процентната оценка е условна в следствие множеството обуславящи я фактори. При съхранение на стоката в открит склад тя е обект на слънчево греене и вятър, свързани с изпарение на влагата. При товаро – разтоварните процеси се увеличаева изложената на атмосферните условия площ, а по този начин влагата се изпарява по – бързо. Вещото лице е взело предвид установената документна влажност – 4, 02%. В заключението е допълнено, че при товаро – разтоварна дейност на насипни товари се наблюдава механично разпиляване поради техническото несъвършенство на товаро – разтоварните средства. Разпиляване има и по време на сухопътния транспорт, поради дефекти в корпуса на вагоните, грайферите на крановете. При съобразяване изискванията на Наредбата за изменение на Наредба № 13а – 10403/1959 г., вещото лице е отчело обстоятелствата, че стоката представлява черна руда насипно, обработвана с кран и ленти по вариант кораб – открит склад – вагони, престояла е на склад между над 60 дни. Оттук експертът е заключил, че пределният размер на естествените фири и липси при обработка и транспортиране на процесния товар е 2, 05% или изразено в тегло – 62 730 кг, следователно процесната разлика от 26 790 кг. е в границите на пределния размер.
Не са налице релевираните с жалбата касационни основания.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ в СИЛА
решение № 987/18.09.2009 г. на Административен съд – Бургас, първи състав, постановено по адм. д. № 755 по описа за 2009 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Ч./п/ М. М. М.М.