Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 212/14.10.2008 г. по преписка № 86/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация.

В жалбата са направени оплаквания за постановяване на оспорения административен акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за отмяна по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованите страни – Х. П. Г., директорът на Областна дирекция „Полиция”, Сливен, Й. С. П., И. М. П. и С. Й. П. не са взели становище по жалбата.

Върховният административен съд, седмо отделение, като разгледа жалбата и прецени доказателствата по делото в тяхната съвкупност, намира същата за основателна по следните съображения:

С оспореното решение Комисията за защита от дискриминация е установила по отношение на Й. С. П., И. М. П., С. Й. П., министъра на вътрешните работи, Областна дирекция на полицията, Сливен (ОДП Сливен), и Х. П. Г., че спрямо С. Й. П. е допусната пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) на основата на признака „етническа принадлежност” при участието му в конкурсната процедура за заемане на длъжност в ОДП Сливен през 2004 г. чрез неоснователно започване и водене на полицейско производство спрямо него, станало пречка за утвърждаването на С. Й. П. от кадровата комисия и за постъпването му на държавна служба в Министерството на вътрешните работи, съставляващо нарушение на чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. На второ място, по отношение на същите лица комисията е установила, че спрямо Й. С. П., И. М. П. и С. Й. П. е извършен тормоз по признак „етническа...