Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Д. П. Я. срещу решение № 215 от 14.10.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 198/2007 година. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминация не е изразила становище по жалбата.

Заинтересованата страна Министерство на финансите, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Заинтересованата страна Ф. Д. К., чрез пълномощника си представя писмено становище, че жалбата е основателна и следва да се отмени оспореното решение.

Заинтересованата страна К. Е. С. не оспорва подадената жалба и счита, че решението на КЗД е незаконосъобразно.

Заинтересованите страни Министерски съвет и Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" не са представили становище по жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение КЗД е установила, че Наредба за прилагане на чл. 7, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти не противоречи на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и не нарушава принципа на равнопоставеност между притежателите на компенсаторни инструменти по смисъла на Закона за сделките с компенсаторни инструменти и е оставила е без уважение жалбата с вх. № 44-00-5286 на Д. П. Я. и жалбата с вх. № 44-00-6711 на К. Е. С..

Производството пред КЗД е започнало по жалба на Д. П. Я., в която са изложени доводи за дискриминация по признак обществено положение и по жалба на К. Е. С. за дискриминация по признак обществено и лично положение, поради това, че Наредба за...