Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 194, ал. 2 и чл. 187, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Т. Р. М. от гр. В. срещу решения на Висшия съдебен съвет (ВСС) по Протокол № 38 от 08.10.2009 г. - по т. 3.3.35, с което не повишава жалбоподателката в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - Гражданска колегия и по т. 3.3.37, с което на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ повишава Б. Р. И. на същата длъжност. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решенията поради постановяването им при допуснати съществени нарушения на конкурсната процедура - несъобразяване на ВСС с поредността на класирането на кандидатите и неизлагане на мотиви във връзка с вота.

Ответникът ВСС, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна Б. Р. И. не е взел отношение по съществото на спора. С писмена молба е заявил пред съда, че няма да сочи доказателства.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С решение на ВСС са обявени 6 свободни щатни бройки за длъжността "съдия" във Върховния касационен съд, 5 бройки от които в Гражданска колегия и 1 бройка в Наказателна колегия, които следва да се заемат след конкурс, проведен чрез атестиране. В регламентирания 14-дневен срок от датата на публикуване на решението (ДВ, бр. 20/17.03.2009 г.) страните по делото са подали заявление за повишаване на вакантните бройки в Гражданска колегия.

От проведеното съгласно чл. 196, т. 2 от ЗСВ атестиране на кандидатите се установява следното:

Предложената от помощната атестационна комисия оценка на Макариева - съдия в Окръжен съд гр. В., е положителна със степен "много добра" и максимален брой от 100 точки съобразно относимите за настоящия конкурс критерии. Същите са намалени от Комисията по предложенията и атестирането към ВСС с 5 броя точки в Част VІ, т. 5 на единния формуляр, поради неизвършени проверки от Инспектората на ВСС. При липса на възражения срещу атестирането тази оценка е внесена във ВСС и е гласувана през предходната 2008 година.

Предложената от помощната атестационна комисия оценка на Илиев - съдия в Софийски градски съд, също е "много добра" при 98 точки, намалени от Комисията по предложенията и атестирането към ВСС с 5 точки по същите причини. Оценката е гласувана от ВСС по т. 3.1.11 от Протокол № 38/08.10.2009 година.

На същото редовно заседание, на основание чл. 193, ал. 2 и 3 от ЗСВ, съветът е извършил класиране на кандидатите за длъжността "съдия" във ВКС съгласно предложения от Комисията списък, обобщаващ резултатите от атестирането. В този списък жалбоподателката Макариева заема 35 място, а заинтересованата страна Илиев - 37 място. След проведеното по реда на чл. 131 от Конституцията на РБ тайно гласуване, ВСС е повишил Б. И. на вакантната длъжност с 21 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали се". Кандидатурата на жалбоподателката е била подложена на гласуване преди неговата съобразно поредността на класирането, но не е събрала необходимият за валиден избор брой гласове (3 "за", 7 "против", 11 "въздържали се"), поради което Макариева не е повишена в длъжност съдия в Гражданска колегия на ВКС.

Предвид изложените фактически обстоятелства, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Конкурсът чрез атестиране е обявен по предвидения в закона ред, а оспорените решения са приети от компетентния административен орган - ВСС, на който са предоставени правомощията да определя състава и организацията на работа на съдебната власт. Участващите в конкурса за процесната длъжност лица отговарят на обективните критерии за заемането й, визирани в чл. 191, ал. 1 във връзка с чл. 164, ал. 5 от ЗСВ.

Не се констатират нарушения на процедурата по атестирането, като приетата крайна комплексна оценка на двамата кандидати "много добра" е в съответствие с Методиката на ВСС с оглед получения брой точки при атестирането им от Комисията към ВСС.

Вярно е, че при еднаква оценка и равен ранг - "съдия в АС", класирането на жалбоподателката е на по-предна позиция от тази на Илиев поради обстоятелството, че тя има по-голям стаж в органите на съдебната власт (14 години, 9 месеца и 13 дни към 12 години, 4 месеца и 0 дни). Това обаче не означава, че тя е следвало да бъде предпочетена от ВСС за вакантната длъжност. Поредността на заеманото място в списъка, изготвен съобразно критериите по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ за предимство при класирането (ранг и стаж) при еднакъв резултат от атестирането, не обвързва кадровия орган със задължение да назначава кандидатите на вакантните длъжности по реда на класирането. Той е длъжен да проведе избора на кандидатите за повишаване или преместване по поредността на класирането до попълване на местата, съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗСВ.

Действайки обаче в условията на оперативна самостоятелност, ВСС повишава в длъжност по своя преценка, която включва и притежаваните професионални и нравствени качества. Тази преценка е предоставена на органа в кръга на притежаваната от него дискреционна власт и не подлежи на контрол за законосъобразност. Що се касае до процедурата по гласуването (поредност, таен вот, кворум и мнозинство), нарушения не се констатират от съда.

Неоснователно е и оплакването за немотивираност на оспорените решения. Видно от протокола на проведеното заседание, повишаването на магистратите е предшествано от изказвания на членове на ВСС, като за избора на заинтересованата страна Б. И. подкрепа е изразил председателят на ВКС, който е внесъл предложение за него по реда на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ЗСВ, в което са изложени конкретни доводи за изразеното му предпочитание към общо шестима съдии. В това предложение, както и в изказването му пред съвета, се съдържат мотивите за положителното гласуване на тази кандидатура, по аргумент от разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ. Липсата на изразено отрицателно становище за жалбоподателката в протокол № 38/08.10.2009 г. не води самостоятелно до отмяна на решението за неповишаването й в длъжност.

Предвид изложеното, жалбата на Т. Р. М. срещу оспорените две решения на Висшия съдебен съвет е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Т. Р. М. от гр. В. срещу решения на Висшия съдебен съвет по Протокол № 38 от 08.10.2009 г. - по т. 3.3.35, с което не повишава жалбоподателката в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - Гражданска колегия и по т. 3.3.37, с което на основание чл. 194, ал. 1 от ЗСВ повишава Б. Р. И. на същата длъжност. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ю. К./п/ С. Я.

Д.Д.