Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.

С определение № 67 от 16.01.06 год. на РС – [населено място], лицето Ч. А. Ч. от [населено място] е било настанено на принудително лечение по чл. 89, б. „в” НК в ДПБ – [населено място], с диагноза – шизофрения параноидна форма, параноиден синдром, след като в състояние на невменяемост в ППК при МБАЛ „Св. Екатерина” – [населено място] е умъртвил друг болен.

С определение от 20.09.10 год. по ЧНД № 1481/10 год. на РС – [населено място] лечението по чл. 89, б. „в” му е продължено.

След изтичането на поредния шестмесечен срок е изготвена СПЕ, стигнала до заключение, че лечението на Ч. може да бъде заменено с такова по чл. 89, б. „б” НК в ДПБ - Карвуна. По становище на директора на ДПБ – [населено място], е образувано ЧНД № 346/11 год. по описа на РС – [населено място].

С разпореждане № 458 от 11.03.11 год. по ЧНД № 346/11 год. РС – [населено място], е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане от РС – [населено място]. За да се произнесе по този начин е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 428 НПК по искания за вземане на мярка за принудително лечение по отношение на лице, извършило престъпление в състояние на невменяемост, компетентен да се произнесе е съдът по местоживеенето на дееца – [населено място].

С разпореждане № 83 от 24.03.11 год. по ЧНД № 150/11 год. на РС – [населено място], съдията-докладчик по делото е прекратил производството по същото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Приел е, че РС – [населено място] не е компетентен, тъй като не е постановил принудителната медицинска мярка, нито се е произнасял по нейното продължаване.

Прокурор от ВКП дава становище, че компетентен да разгледа делото е РС – [населено място], тъй като Ч. е с постоянен и настоящ адрес в същия град.

Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, повдигнатия спор за подсъдност и становището на прокурора, намира, че делото е подсъдно на РС – [населено място].

Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че определената с чл. 428 НПК подсъдност е насочена към съда по местоживеенето на лицето като компетентен, но при първоначално прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 НК. Същият текст, във втората му хипотеза, определя като компетентен окръжния съд по местоизтърпяването на наказанието лишаване от свобода или пробация. Т.е. развита е първата хипотеза, но по отношение на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода или пробация, тъй като към момента на предложението по чл. 427, ал. 1 НПК на окръжния прокурор, те пребивават в съответното място за лишаване от свобода или населено място. При това си решение законодателят стъпва на житейската логика, че дадено лице, по принцип, може да извърши общественоопасно деяние в състояние на невменяемост най-често по местоживеенето си или да изпадне в такова състояние през време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода или пробация. От този принцип следва изключението, когато дадено лице извърши такова деяние в друго населено място, различно от местоживеенето си. В този случай, компетентен да направи предложение е съответният районен прокурор, а да го разгледа – районният съд по местоизвършване на деянието, съгласно чл. 36 НПК, тъй като водещо е деянието и при тази местна подсъдност ще се установят извършеното общественоопасно деяние и състоянието на невменяемост на дееца чрез способите на доказване.

Разпоредбата на чл. 432 НПК следва същата законодателна логика. След изтичане на шест месеца от настаняването на принудително лечение съдът служебно се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на лечението. Съдът е използван като родово понятие, тъй като само съд може да продължи, замени или прекрати постановените от съд принудителни медицински мерки. Законът не поставя изискването това да е съдът, постановил първоначално мерките по чл. 89 НК, нито съдът по местоживеенето на лицето. През изтеклите шест месеца то може да е лекувано /пребивавало/ в болница, друго медицинско заведение или посещавало диспансер с местонахождение, различно от местоживеенето му в страната преди извършването на общественоопасното деяние. Ето защо, компетентен по чл. 432 НПК ще бъде районният съд, в чийто съдебен район се намира съответното лечебно заведение. В случая това е РС – [населено място].

Съгласно изтъкнатите съображения и на осн. чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН

да разгледа служебно по реда на чл. 432, ал. 3, вр. ал. 1 НПК делото за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение на лицето Ч. А. Ч. от [населено място] е РС – [населено място].

ОТМЕНЯВА

разпореждане № 458 от 11.03.11 год. за прекратяване на производството по ЧНД № 346/11 год. по описа на РС – [населено място].

ИЗПРАЩА

материалите по делото за разглеждане от същия съд.

Препис от определението да се изпрати на РС – [населено място] за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

.............................................

ЧЛЕНОВЕ:

................................................

. ................................................